Все още ги издирват…
Едно от най-известните съкровища, което никога не е открито, се намира някъде в САЩ.
Не са го скрили пирати, а контрабандист с прякор Холандецът Шулц, който е действал по време на Сухия режим.
Наемни убийци причакват известния нюйоркски контрабандист, наречен Холандецът Шулц, когато той най-малко ги очаква. Хубаво е било да има пистолет в такъв момент, а той имал само ножче. Както контрабандистът, така и неговите приятели са надупчени от куршуми и оставени мъртви.
В болницата следователят цяла нощ разговаря със смъртно ранения Шулц. Опитал се да измъкне от него самопризнания, а контрабандистът отговарял – разбрал, че няма какво да губи. Полубълнуващ, той объркано обяснил, че е убит заради големи пари – “повече от милион, пет милиона долара”.
Полицейски стенограф седял наблизо и записвал всичко, докато Шулц починал. Стенограмата на предсмъртния монолог, отпечатана във вестниците, е прочетена от цял Ню Йорк. Всички се чудели за едно нещо: къде е скрил богатството си Шулц.
По едно време Шулц е смятан за най-богатия гангстер в Ню Йорк. На някои нелегални лотарии, които се провеждат в Харлем, той е печелел до 14 милиона долара всяка година.
„С коригиране на инфлацията днес тази сума би била 10 пъти повече“, казва биографът на Шулц Нейт Хендли.
„Той получаваше много пари, дори по гангстерските стандарти.“
И всички тези пари изчезват безследно. Разбира се, има слухове, че преди смъртта си Шулц ги е скрил на сигурно място. Личният му адвокат Дикси Дейвис наля масло в огъня с истории за „голям сейф, пълен с банкноти, облигации и монети“, който той уж е видял. Но къде да го търсим? Никой не знае това.
Първи стъпки
Артър Флегенхаймер е роден на 6 август 1902 г. в семейство на еврейски мигранти. Той израства сред ирландци и италианци в Бронкс – беден квартал, който по това време се смята за най-престъпния в Ню Йорк. Бащата на Артър напуска семейството, когато е на 14 години. За да изхрани семейството си, майка му става перачка, а младежът напуска училище и започва да търси случайна работа. Боядисвал къщи, помагал на пощальона, но парите все не стигали.
Скоро Артър се отказва от честната работа, присъединява се към една от нюйоркските банди и става крадец.
Тогава той получава прякора, който бързо заменя родното му име. Холандецът Шулц някога е било името на друг гангстер от Бронкс, известен със своята жестокост. Артър много приличал на него в младостта си, със същите сини очи, набито телосложение и светло кестенява коса.
Човекът си харесал псевдонима. След няколко успешно ограбени апартамента той поискал да стане известен в престъпния свят. „С името Флегенхаймер вестниците едва ли биха ме забелязали. А Холандецът Шулц гарантирано ще попада в заглавията от време на време “, казал той.
На 17-годишна възраст Артър е хванат на местопрестъплението по време на друга кражба и отива в затвора за година и половина. В затвора крадецът се срещна с мафиоти, които обещават да му помогнат. И не го излъгали! Веднага след излизането си от затвора Шулц се запознава и бързо се сприятелява с бъдещите босове на италианската мафия в Ню Йорк – Лъки Лучано и Майер Лански.
Междувременно в Съединените щати е обявен сух режим и Шулц решава да стане контрабандист. Привличайки подкрепата на италианците, той отваря нелегална пивоварна. Питието било скапано, затова се продавало с помощта на улични бандити. Те сплашвали собствениците на нелегални барове и ги принуждавали да купуват алкохол само от Шулц и дори на непосилни цени. Често „преговорите“ завършвали с отвличане и дори мъчения.
Първо контрабандистът бил обвинен в укриване на данъци, а след това в подкупване на чиновници. Подплашените свидетели отказвали да говорят, така че Шулц успял да се измъкне. Съдебният спор обаче все пак не минава за него безпроблемно. Докато го съдят, контрабандистът се укрива в друг щат и губи по-голямата част от бизнеса – пивоварните били поети от ирландците.
През 1935 г. Шулц се уморява да бяга от досаден прокурор и решава да го убие. Това е неговата фатална грешка. Лъки Лучано се страхувал, че след елиминирането на такъв важен човек ще започне истински лов за италианската мафия. На общо събрание мафиотските босове осъждат Шулц на смърт.
Какво се случва след това – се знае. Вечерта на 23 октомври 1935 г. той е застрелян по време на вечеря. Трима негови приятели и поддръжници почиват от раните си няколко часа по-късно. Но Шулц умира дълго и мъчително – няколко куршума го улучват в стомаха. На смъртния си одър той често изпада в пълен делириум. „Ще изхвърлим знамето на примирието“, шепти натъпкания с морфин контрабандист. – Без обезщетение. Без стени. Без купони.”
Фразата за милионите, заради които го убиват, също била толкова неразбираема. Но хората искали да вярват, че Шулц го е казал, докато все още е бил в съзнание.
Познати на контрабандиста смятат, че по време на съдебното преследване той е скрил всичките си капитали за всеки случай и е планирал да се върне за богатство след оправдателна присъда или при лош късмет след затвора.
Според легендата сейфът е съдържал няколко милиона долара в брой, облигации, златни монети и скъпоценни камъни. Сега цената им би била 150 милиона долара.
Но точното местоположение на съкровището не е известно. Смята се, че Шулц го е разкрил само на двамата си бодигардове: Лулу Розенкранц и Марти Кромпиер. Първият обаче е застрелян заедно с него, а вторият е убит няколко дни по-късно в бръснарница.
Според слуховете съкровището се е намирало в хребета Катскил, на 200 километра от Ню Йорк, а Кромпиер разполагал с карта, която води до скално образувание във формата на череп, където се предполага, че е скрито съкровището. Но все още няма доказателства за реалното съществуване нито на картата, нито на каменния череп.
Търсачи на съкровища
В продължение на 90 години стотици търсачи на съкровища ровят в пещерите на Катскил нагоре и надолу. Един комарджия се опитал да намери съкровището с помощта на багери и динамит. Стигнало се дотам, че жителите на близките населени места се оплакали от многобройните дупки и постоянния шум на губернатора на Ню Йорк.
Сега иманярите са по-внимателни: с помощта на радари, сателитни изображения и металдетектори.
През 2020 г. е заснет документален филм за приключенията на професионалните иманяри, които търсят парите на Шулц. Но, уви, никой от неговите герои не може да се похвали с успех.
