Кога: 1980–1987
Къде: Бразилия
Какво: Двама изчезнали, една необяснима смърт, едно неразкрито убийство
Статус: Разследване не тече, единственият заподозрян е на свобода
Самият Татунка Нара бил вожд на това племе, който се стреми да запази своя народ. В тези скрити места, където племето е живяло, е запазена древна пирамида, а подземният град Акакор е бил столица на тяхното царство.
Бразилските власти не проявяват голям интерес към историите на Татунка – не толкова отдавна в страната идва на власт военна хунта, която изобщо не се интересува от подкрепата на коренното население. Освен това в разказите на Татунка от време на време се споменават и 2000 бивши войници от германския Вермахт, избягали в подземията на Акакора – и това вече е прекалено.
През 1974 г. младият телевизионен журналист Карл Бругер слуша историите на Татунка – не е известно доколко им е повярвал, но е оценил богатите перспективи. Година по-късно излиза книгата му „Хроника на Акакора“, базирана на пътувания и разговори с Татунка Нара. Книгата бързо се превръща в нехудожествен бестселър, професионални етнографи, историци и антрополози от различни страни се заинтересували от Татунка.
Той охотно се свързва с тях, разказвайки нови и нови подробности и дори се съгласява да придружи бледоликите учени в пътуването им до хората от Акакора. Тези пътувания трябвало да се подготвят много дълго и внимателно, за да не попаднат под проклятието на индианските божества и други мистични сили.
На американеца Джон Рийд не му провървяло- през 1980 г. той отива с Татунка в джунглата и не се връща. Три години по-късно същата съдба сполетява швейцареца Херберт Ванер, а четири години по-късно изчезва учителката по йога Кристина Хойзер. Черепът на Ванер е намерен няколко години по-късно от туристи по време на обиколка на горите на Амазонка, Рийд и Хойзер изчезват безследно. Бразилската полиция разпитва Татунка Нара и за трите изчезвания, той отрича всякакво участие в изчезванията и твърди, че почти не ги е познавал. Между другото, на Нова година през 1984 г., на улицата в Рио де Жанейро, някой застрелва същия този Карл Брюгер, първият европейски познат на Татунка – убийството все още не е разкрито.
През 1990 г. цял екип от телевизионни журналисти вече тръгва в джунглата с Татунка Нара – той никога не ги довежда до хората от Акакора, но дава достатъчно интервюта по пътя, за да може най-накрая да бъде осъден поне за измама. Въпреки че е възможно да се нарекат историите за подземния град на индианците и пирамидата, построена от извънземни, измама, въпросът, разбира се, е открит.
По пътя се оказва също, че водачът Татунка Нара говори немски много по-добре от португалски. В резултат на това известно време случаят с изчезналите е разследван от германската прокуратура – и, трябва да се каже, тя успява в нещо. По-конкретно, да разбере, че истинското име на вожда е Гюнтер Хаук, че е роден през 1941 г. в град Кобург и се е преместил в Бразилия през 60-те години на миналия век, издирван е в Германия поради неплащане на издръжка. Но на друг континент дори германската прокуратура е безсилна, така че случаят е приключен “поради липса на виновно лице”.
„Лицето“ продължава да живее в Бразилия днес под индианското си име, националността му е посочена в паспорта му като „индио“ – и той има лиценз за предоставяне на екскурзоводски услуги.
През 2005 г., за всеки случай, той преминава преглед в психиатрична болница и официално е признат за психично болен, но това, очевидно, не е пречка за водача. Никой от екскурзиантите му не изчезва отново.
