Има много легенди за хора, които където и да се появят носят нещастия. Където и да отидат, скоро някой умира. Легенда? Не точно. В историята наистина е имало такива “носители на смърт“.
Тифозната Мери
Историята на Мери Малън, имигрантка от Ирландия, започва през 1900 г., когато 30-годишна жена се появява в щата Ню Йорк. Мила, невероятна готвачка – отзивите за нея винаги са били най-добрите. Много богати семейства с радост я наемат. Но заедно с Мери в семейството идва тиф.
Журналистите откриват първата й следа в град Мамаронек, където след двуседмичен престой на Мери през 1900 г. избухва епидемия от тиф. През 1901 г. Мери се появява в Ню Йорк и семейството, което наема младата ирландка, се разболява от треска и диария. Тя сменя работата си – и в новото семейство веднага 6 души се разболяват от коремен тиф.
Очевидно Мери е знаела за странната си особеност и затова не се е задържала никъде дълго време, опитвайки се да се откаже още преди да се появят последствията от престоя и. Тя преминава от едно семейство в друго и във всяко оставя от трима до петима болни.
През 1906 г. санитарната служба на града, разследвайки странните случаи на тиф, попаднала на следите на Мери, тя била арестувана. Лекарите прегледали жената – тя се оказала абсолютно здрава и никога не е боледувала от тиф. И все пак в продължение на три години е изолирана в карантина на остров Норт Брадър. През 1910 г. Мери напуска болницата с клетва, че никога повече няма да работи като готвачка.
През 1915 г. в женската болница в Слоун избухва епидемия от тиф – 25 пациенти наведнъж. Група лекари отива на място, за да установи източника на заразата. Един от тях разпознава болничната готвачка мис Браун като Мери Малън. Както тя обяснила, работата на перачката била много по-недоходоносна от тази на готвачката, поради което тя нарушила обещанието си.
Тя е арестувана отново и е изпратена обратно в Норт Брадър. Официално властите не могат да повдигнат обвинения срещу нея. Те обаче се страхували да пуснат ходещата бактериологична бомба.
Мери Малън прекарва остатъка от живота си практически затворена на острова и умира през 1938 г. на 69-годишна възраст от пневмония.
Канибалката Джийн Вебер
През 1906 г., почти едновременно с Тифозната Мери, вестниците пишат за Джийн Вебер, наричайки я Канибалката. Смята се, че първите и жертви са двамата й синове. И двамата умират буквално в ръцете й. Жената обича синовете си и всеки път на погребението ридае искрено. Съседи и познати са съпричастни с мъката й. Тогава починали и двете деца, които тя гледа.
Полицията естествено се усъмнила, жената била арестувана. Лекарите обаче само вдигали рамене: смъртта и на четиримата настъпила по естествени причини. А това, че всеки път това се е случвало в присъствието на Вебер – значи в живота случайности няма!
Няколко месеца по-късно Джийн посетила своя приятелка. Тя взела сина и на ръце и буквално веднага бебето се закашляло и се задушило. Тя отново е арестувана и отново освободена. Момчето било наистина болно, но защо влошаването се случва точно в момента, когато е в ръцете на г-жа Вебер? Канибалката е освободена, след което следите й се губят.
Кристина Фалингс
На 2 февруари 1980 г. полицията в американския град Блустаун (Флорида) получава телефонно обаждане. С треперещ глас младо момиче казва, че се казва Кристина Фалингс, че е бавачка и бебето, за което се грижи, е починало. Тръгналият на посочения адрес екип действително открива мъртво дете и 18-годишната Кристина, която бил изпаднала в истерия.
Момичето е арестувано. Лекарите направили аутопсия на бебето и установили причината за смъртта – мозъчен оток. Кристина е освободена. Бягайки от тежките спомени, момичето се премества в близкия Лейкланд. Скоро полицията в Лейкланд получава телефонно обаждане. Този път подопечният на Кристина Фалингс починал от миокардит.
После в семейството, където момичето си намерило работа като икономка, също починало дете, пак от миокардит, а през юли в ръцете й починало момиче след ваксина срещу магарешка кашлица. За по-малко от половин година – 4 смъртни случая, полицаите имало за какво да се замислят.
По време на разследването се появил интересен факт: Кристина се опитала да си намери работа в друго семейство, но децата, които се срещали с бавачката, започвали да се гърчат в конвулсии. Децата оцелели, но трябвало да прекарат известно време в болница.
Лекарите внимателно прегледали Кристина, използвайки най-модерното оборудване, но не открили в тялото й патогени на опасни инфекции. Обвиненията били свалени, но момичето било настойчиво посъветвано никога повече да няма нищо общо с деца.
Хора, които носят нещастие
Такива ужасни истории с фатален изход не са толкова много, но има много случаи, когато присъствието на отделен индивид причинява всякакви неприятности. Има дори специален термин: синдром на човека, който носи нещастие. Учените все още търсят истината за всички тези странни събития.
От трите описани по-горе случая един вече не е тайна. Тифозната Мери, както показала аутопсията след смъртта й, е била носител на тиф, като същевременно оставала напълно здрава.
През 20 век лекарите регистрират още няколко подобни случая. Що се отнася до Канибалката и Кристина, тези случаи остават загадка. Така резултатът засега е 1:2 в полза на неизвестното.
