Остап Бендер е най-известният литературен измамник. Събирателен образ. Той обаче има прототип, и то какъв! Името му е Осип Шор. Много интересен персонаж!
Който се интересува от този факт, да прочете – няма да съжалява…
Осип Вениаминович Шор е роден на 30 май 1899 г. в град Никопол (сега Днепропетровска област) в семейството на собственик на магазин за колониални стоки, търговецът от 2-ра гилдия Вениамин Шор и съпругата му, дъщеря на известен одески банкер Екатерина (Куни) Бергер.
Израства в Одеса, където Шор се местят, когато Осип е на годинка, т.е. през 1900 г
През 1901 г. бащата почива от инфаркт. Майката се омъжва повторно за успешен търговец от Санкт Петербург.
През 1906 г. Осип Шор постъпва в мъжката гимназия Илиади. Не се учи особено добре.
Скоро след като става студент във Физико-математическия факултет на Новоросийския университет и променя решението си да учи в този прекрасен университет, седемнадесет годишният Осип отива в Санкт Петербург през 1916 г., за да напише молба за прием в механичния факултет на Технологичен институт на името на император Николай I.
Но, както се казва в Одеса, музиката не свири дълго: делото за приемането на Осип Шор като студент, което започва на 13 ноември 1916 г., приключва на 13 септември 1917 г.
Смятан е за непризнат гений, който е имал много гениални идеи, но мечтаел да намери кокошката, която снася златни яйца.
И той я намира на пътя, била без едно перце. На селскостопанско изложение плешивото пиле става знаменитост. Мечтата на готвачи и домакини – пиле, което няма нужда да се оскубва.
Големите производители на месо изпращат свои агенти в Одеса, които били поканени в местното научно дружество, където един сивокос професор им изнася дълга лекция за революцията в областта на птицевъдството.
Дегизираният Шор играе ролята на професора
Фирмата “Идеалната кокошка” подписва договори за доставка с най-големите птицеферми в южната част на Русия. Но в уречения час пилетата не пристигнали при клиентите. Животновъдите алармират, но компанията е изчезнала, останало само едно пиле с бележка около врата: „Ние, животновъдите от Одеса, отгледахме друго пиле без глава и кости“.
Търговецът на захар Кутякин дължал на Осип всичко, защото му помогнал да се отърве от неговия конкурент, търговеца Розенбаум. И двамата консервирали вино със захар, всичко се вкисвало. Шор прошепнал на търговеца Розенбаум тайна рецепта – ако добавите борна киселина към виното, то няма да се превърне в оцет. В резултат на това Розенбаум фалира – виното се оказва с толкова отвратителен вкус, че дори пияниците отказват да го пият.
Той също така помогнал с гениална идея на бандата на Васка Косой, те влезли в банка, която ограбили през комините, маскирани като коминочистачи. За което Шор получава своя процент след обира.
Но той предложил най-гениалната си идея на равина Берщейн, който искал по-добър живот за своите енориаши, и по съвет на Осип започнал да продава места в рая.
За по-голяма яснота на стената на синагогата била окачена схема на рая, представен като скъп пансион.
Най-отдолу имало ценова листа, където всеки можел да избере място в рая според вкуса и джоба си.
С дарения от желаещите равинът реставрира синагогата и ремонтира собствената си къща.
Не знаейки как да играе правилно шах, провалилият се студент се представя като гросмайстор. Без изобщо да е държал четка в ръцете си, той получава работа като художник на круизен параход. Обикалял е различни заведения като пожарен инспектор. Той дори се жени за дебела жена, която служи като прототип на мадам Грицацуева (“12 стола”). Нещо повече, той направил това само по икономически причини – времената били гладни, а тя държала магазин. Така изкарал зимата.
Върнал се в Одеса в най-трудния момент
Бандите на Мишка Япончик действали с мощ и сила по улиците. Градът тънел в бандитизъм. Младите одесити се обединяват в народни отряди.
Осип Шор бил физически развит човек, обичал класическата борба, вдигане на тежести и футбол. Нямало от какво да живее в Одеса.
Затова Осип Шор получава работа в един от тези отряди и скоро става водещ детектив в борбата с бандитизма на Одеския криминален отдел.
Той безмилостно елиминирал бандитите, които се съпротивлявали при ареста. Заловените били разпитвани така, че веднага предавали съучастниците си.
Мишка Япончик наредил той да бъде застрелян
Известната престрелка се провежда в кафене, по време на която загинали четирима наемни убийци, а Осип Шор не получава и драскотина.
Но бандитите убиват брат му, поета Анатолий Фиолетов. След като разбрал кой е убиеца, той лично се явил пред бандитите, поставил служебното си оръжие на масата и попитал:
„Кой от вас, негодници, уби брат ми?“
Шор, страшен и могъщ, стоял дълго време пред разкаялия се убиец и му простил. Той прекарва цяла нощ с бандитите, пият чист алкохол, четят стиховете на убития поет и плачат.
С първите слънчеви лъчи Осип скрива маузера в дървен кобур и си тръгва безпрепятствено, за да започне отново битка с бандитите.
Смъртта на брат му оказва голямо влияние върху Шор
Той се заклева повече да не пипа оръжие, подава оставка от отдела за криминално разследване и отива в Петроград, където попада в затвора заради битка с мъж, който обидил неговата спътничка.
През 1934 г. Шор заминава за Челябинск, за да помогне на приятеля си Иличев, директор на тракторен завод.
През 1937 г. Иличев е арестуван от НКВД в кабинета си. Осип започва битка с тях, арестуван е, но той бяга и се крие в Ленинград дълго време, след което се премества в Москва.
По време на Великата отечествена война Осип се опитва да влезе обсадения Ленинград, където са роднините му Не успява. Разболява се от тежка болест – екзема, която в крайна сметка прераства в рак на кожата.
Болният Осип е евакуиран в Ташкент, където е успешно излекуван
След войната Осип Шор и сестра му се преместват в Москва. Той няма деца, Осип Вениаминович никога не е имал семейство.
Шор се пенсионира поради инвалидност, но в последните години от живота си работи като кондуктор на влака Москва-Ташкент.
15 дни пътува с влак до Ташкент, 15 дни обратно до Москва, един месец живее със сестра си в столицата в малка стаичка, носи опърпани дрехи и поради напредналата си възраст вече не общува с всеки.
Той доживява почти 80 години и е погребан на Востряковското гробище в Москва през 1978 г., след като е получил два инфаркта и е ослепял с едното око.
