1964 г. Франция. Министърът на финансите получава обаждане през нощта. Обажда се министърът на вътрешните работи. Въпросът, зададен към министъра на финансите, малко го затруднява. Колко фалшиви пари са обменени за истински в последната деноминация?
Финансовият министър е бесен. Това ще трябва да докладва отново на президента. За 10 години са идентифицирани голям брой фалшиви банкноти. В същото време нито доживотният затвор, нито конфискацията на имущество спират фалшификаторите. Фалшиви пари има и в държавни трезори в Рим, Кайро, Берлин и Вашингтон. Деноминацията 100 към 1 през 1960 г. затруднява по-нататъшното отчитане на подобни инциденти. Въпреки че от 1960 г. в самата Франция започват да се откриват фалшификати от нов тип.
Решавайки да не бие тревога, а внимателно да попита каква е причината за обаждането на шефа на МВР, министърът го моли да се свърже с Е. Бенамау, куратор на МВР за икономически престъпления. Бенаму казва, че е задържана банда фалшификатори, които са фалшифицирали банкноти от 1950 г. насам. Вярно е, че има нюанс – криминалистът не може да различи фалшивите от истинските пари!
От материалите по разследването:
През декември 1963 г. в пощата пристига добре облечен господин. Придобива ценни книжа, плаща с пачка банкноти. Пакетът съдържа само банкноти от 100 франка. При проверката е установено, че две банкноти са фалшиви. Описанието на мъжа е предадено на полицията.
На 23 декември в друга поща служителка забелязва по-бързо фалшификата. Тя се втурва след заминаващия клиент, но няма време да го спре. Успява да забележи, че клиентът е тръгнал с кола Рено и да си запише номера. На следващия ден полицията задържа собственика -някой си Алексис Шувалов.
Шувалов е син на руски военен, който емигрира в Париж през 1917 г. При претърсването на къщата са намерени още няколко фалшиви банкноти. След разпит Шувалов почти веднага посочва, че е получил парите от братовчед си Довги. Следва арестът на Довги. Той от своя страна твърди, че някой си Чеслав Боярски, който живее в Монжерон, му е предал парите.
Полицай, който пристига в Монжерон, чука на вратата на посочената къща. Собственикът отваря вратата. Полицаят вижда през рамото му, че в хола има куфар. На въпроса какво има в куфара собственикът не отговаря. Полицаят (без да се представя), избутва собственика, влиза в къщата (без заповед) и отваря куфара. В куфара има около 200 000 франка в банкноти по 100. По-късно експертизата ще покаже, че са истински, но полицията вече е решена да получи доказателства на всяка цена. След като научава от собственика, че е строителен инженер, полицията започва да тропа по стените. Седмица по-късно успяват да намерят таен изход към мазето, където висят за да съхнат пресни банкноти.
Чеслав Боярски е арестуван. Въпреки цялата небрежност по време на задържането му, той съдейства на разследването. Изникващите подробности шокират криминалисти, следователи и представители на Министерството на финансите.
Чеслав Боярски е роден в град Ланцут в семейството на полски бизнесмен през 1912 г. Прекарва младостта си в Данциг, където учи за строителен инженер. Войната започва като полски офицер. През 1940 г. се присъединява към Съпротивата в Марсилия. След края на войната той не иска да се връща в родината си, а решава да остане във Франция. Там, в квартал Бобини, той наел малък апартамент и се заел с изобретения. През 1948 г. той среща млада французойка от богато семейство. Женят се. Скоро се ражда първото им дете. Чеслав обаче не може да живее от подаяния. Въпреки че родителите на съпругата подкрепят амбициозния изобретател, всички разбират, че това не е вариант.
Той патентова: технология за производство на някои пластмаси, електрическа самобръсначка, ротационни двигатели. Но клиент за неговите изобретения не може да бъде намерен. Натъжен, Чеслав сменя един занаят след друг. Но нито един от неговите 12 патента не може да донесе нито един франк. Тогава Чеслав решава да се заеме с изобретения в областта на печата. През 1949 г. Чеслав си прави хартиена фабрика. Ден и нощ изучава литература по типография и полиграфия. Всичко, което е необходимо за работа, се купува на пазара, но най-често се сглобява от импровизирани материали. В мазето вече работи малка самоделна печатарска преса.
В резултат на печатарската си дейност през зимата на 1950 г. Чеслав отива на пазар и купува гъска. Тържествеността на момента е в това, че продавачът не може да различи направената от Чеслав банкнота от 100 франка от истинската.
Трудно е да го виним за това. Банкнотата повтаря шарката, водния знак, размера и плътността на хартията. Чеслав изобретява машина, която състарява хартията на парите, като ги кара да изглеждат така, сякаш са били в обръщение от дълго време. Идва златният век на семейство Боярски.
Никой не е водил отчети за фалшификатите, така че не е известно колко банкноти са фалшифицирани. Къщата в Монжерон е построена по проект на Чеслав. До 1954 г., след като се справят с финансови затруднения, семейство Боярски отново започва да се занимава с легална работа.
Пак измисля полезни неща и пак не може да намери клиент за изобретенията си. В края на 1954 г., осъзнавайки, че изобретенията му не се търсят, той с отвращение пуска отново печатницата. Но сега растящата инфлация играе срещу него.
Във време, когато мнозина отиват на демонстрации за намаляване на цените – Боярски се учи да печата нови пари. Още през януари 1955 г. са отпечатани банкноти от 1000 франка. През 1957 г. – 5000 франка. През 1960 г. той възстановява къщата в Монжерон, където след деноминацията започва да печата нови пари.
Постоянното ходене и продажба на пари става скъпо. Тогава Чеслав въвлича съседа си в своите машинации. Довги постоянно се нуждае от пари и бързо се съгласява. Единственото условие на Чеслав е да не ползва тези пари на места, където постоянно се работи с пари. Това са пощите и банките. Те могат да разпознаят фалшификат. Не било възможно да се повтори съставът на хартията и банкнотите на Боярски шумолят по различен начин, когато са смачкани. Освен това всички банкноти имат един номер и могат да се пускат само една по една. За да разшири продажбите, Довги се обръща към далечен роднина. Ето как Алексис Шувалов влизз в бизнеса.
Разследването и съдебният процес се проточват две години. Довги, който сътрудничи на разследването във всичко, е оправдан. Шувалов получава 5 години условно, тъй като е имал предишна присъда. Най-изненадващата част от присъдата е, че те не успяват да докажат, че са знаели, че парите са фалшиви.
Боярски сътрудничи на разследването. Той предложил да работи с експерти по защита на парите, за да могат да използват резултатите от работата му. Под натиска на МВР тази част от заседанията не е включена в стенограмата. Боярски предложил всякакво съдействие на разследването, за да може отново да види усмивката на децата си. Боярски се страхува и настоява, че за него е най-важно децата да не се отнасят с презрение към него. Той искрено иска да изкупи вината си пред държавата.
Прокурорът поискал обаче доживотна присъда. Въпреки факта, че представителят на Министерството на вътрешните работи Е. Бенаму говори в подкрепа на Боярски, журито го признава за виновен. Чеслав Боярски получава 20 години затвор като фалшификатор. При произнасянето на присъдата съдията отбелязва, че такова меко решение е причинено от разкаянието на подсъдимия. Той обаче добавя, че през 1958 г. фалшификаторът Верзини е осъден на 20 години. И той фалшифицира 10 пъти по-малко от Боярски. Към момента на обявяване на присъдата подсъдимият вече не е същият човек, както при задържането му. По време на 2 години следствен арест Чеслав Боярски се разболява от туберкулоза и му откриват костен сарком. Умира 4 месеца след присъдата…
P.S. Случаят на Боярски е особен. По време на предварителния му арест комисия от инженери и химици се опитва да възпроизведе неговия процес на създаване на пари. Две години не успяват дори да се доближат до разплитането на творбите му. В крайна сметка инструментите на Боярски са унищожени, а произведенията са изгорени заедно с книгите, които е използвал.
Експерти в многобройни тестова не могат да разграничат парите на Боярски от държавните. Дори след като сам ги прави пред очите им.
Само по оценки на Министерството на финансите той е фалшифицирал около 300 000 000 “стари” франка и около 2 000 000 “нови” франка (след деноминация). Някои от материалите по делото не са разсекретени и до днес. За французите той си остава обикновен фалшификатор.
Въпреки че на пресконференция след края на процеса Е. Бенаму казва интересна фраза: „Потенциалът на Боярски е огромен. Ако беше фалшифицирал долари, а не франкове, най-вероятно никога нямаше да бъде арестуван.
