Никой не знаеше за съществуването на 4-годишната Надин Локууд до смъртта ѝ.
През лятото на 1996 г. жителите на Вашингтон Хайтс, Ню Йорк, с ужас научават, че малко дете е починало от глад в съседен апартамент. Но има и нещо още по-страшно… Всички се чудели: как стана така, че 4-годишната Надин Локууд умря в малкото си легло от глад, докато нейните шест братя и сестри живееха най-обикновен живот?
За съжаление на бебето, тя е доведена на този свят от хора, които никога не са искали тя да се роди и са я виждали само като пречка. Бащата на Надин, Лерой Дикерсън, я наричал „Намерено дете“, докато майка ѝ, Карла, наричала момичето „Това“.
Семейна трагедия
Съпругата поискала да даде дъщерята на Дикерсън в сиропиталище, но той отказал и вместо това напусна семейството точно преди раждането на Надин. И се върнал в момента, в който момичето вече го няма.
Според по-големите деца, въпреки че баща им живеел другаде, той знаел за страданията на Надин, но това не го интересувало. Един ден той дошъл да ги посети и попитал защо никой не се грижи за Надин: тя лежала в леглото си и плакала.
„Не искаш да я дадеш за осиновяване, така че я вземи сам“, подхвърлила му Карла.
Без да каже дума Дикерсън се извърнал от дъщеря си и дори не я погледнала отново. Тя умира по-малко от шест месеца след този инцидент.
“Мразех я”
– Надин не ми харесваше. Мразех я. Заради нея Лирой ме напусна и всички гладувахме, признава Карла пред полицията.
Оказва се, че Карла изобщо не обвинява безгрижния си съпруг за всичко, което се е случило, а малкото беззащитно дете, смятайки го за причината за всичките си неуспехи.
В началото на 90-те години, когато Карла остава сама със седем деца, тя трудно свързва двата края. Жената не работи и всъщност живееше от детски надбавки. Още повече, че не е оформила документите за последната си дъщеря Надин. Никой изобщо не знаел за нея.
Съседите на многодетната майка, които постоянно й помагали (кой с храна, кой с дрехи), дори не подозирали за съществуването на Надин. Всички смятали, че Карла има шест деца.
След трагедията те се досетиха защо Карла никога не пуска гости в апартамента си. Вероятно жената не е искала да покаже “плода на раздора” на никого.
Години на страдания
През няколкото години, които Надин живее на Земята, тя не познава нито ласки, нито любов, нито радост. Тя живее с малко или никаква храна, вода или медицински грижи. Момичето не е излизало навън, а прозорците на стаята й били застлани с чаршафи, за да не се вижда лицето на бебето.
Според братята и сестрите ѝ „от време на време, когато майка им не я гледала, тя надничала иззад чаршафа и поглеждала към улицата, където играели децата“. Междувременно животът й бавно угасва.
Само няколко дни преди смъртта си тя плач от глад и тогава майка ѝ ѝ дава сандвич с пуешко и сирене, който лежи няколко дни в кухнята и вероятно се е развалил.
– Защо не си изяде сандвича, кучко?
Така Карла ѝ се развикала същата вечер.
Ситуацията била тежка, но другите деца гледали и мълчали от страх да не се окажат на мястото на Надин. По-големите ѝ братя и сестри решили да разкажат за всичко едва след като момичето поема последния си дъх.
Страшната истина
По-късно те казали на властите как трябвало да лъжат други роднини, които знаели за Надин,
Децата разказват, че Надин лежи в креватчето, а майката се опита да даде на момиченцето чаша мляко, но „очите ѝ гледаха право напред и не се движеха“. В този момент те разбрали, че малката им сестра е починала. Тогава Карла се обадила на Дикерсън, който веднага след като отишъл в къщата, се обадил в полицията.
Когато полицията пристигнала, намерила Надин завързана за детско креватче. Наоколо имало използвани пелени, навсякъде жужали мухи. Въпреки че момичето било почти на 5 години, то изглеждало твърде мъничко за годините си и тежало 7 килограма.
По следите на престъплението
Съседите щом видели полицията, дошли да видят какво става. Една от жените, които знаели за съществуването на Надин, разказала на полицията, че един ден, влизайки в апартамента на семейство Дикерсън, видяла малкот момиченце да гриз пилешки кости, седнало на пода. В същото време майка, братя и сестри се наслаждавали на месо и ориз …
Тя попитала Карла за това, но чула, че „Надин яде твърде много и това не е нейна работа“, тъй като тя знае най-добре как да се грижи за децата си. Съседката допълнила, че се обадила на социалните, откъдето обещали да дойдат да проверят детето. Но беше очевидно, че никой не е предприел нищо, тъй като момичето продължило да страда.
Веднага след като медиите започнаха да изучават по-подробно този случай, стана ясно, че социалните служби са застрашавали не само Надин, но и останалите деца на семейството. Защото Карла била регистрирана като наркозависима и всички знаели много добре, че тя не изпълнява задълженията на майка по най-добрия начин, но не направили нищо.
През 1989 г. тя е арестувана за положителна проба за наркотици по време на раждането на едно от децата си, но Карла никога не е осъдена. Оказва се, че съдията и социалните служби са повярвали на думата на Карла, когато е обещала да се “изчисти”. За съжаление невниманието им в крайна сметка струва живота на момиченцето.
Обществено недоволство и присъда
В деня на погребението на Надин Локууд хора от цялата страна дойдоха да почетат момичето. Изненадващо всички те проклинаха Дикерсън, който също като Карла присъства на погребението. Някои настояваха той да си тръгне, а други директно го обиждаха с пожелания „да гори в ада“. Към майката на починалото дете се отнесоха снизходително.
В резултат на това Карла беше осъдена на 15 години затвор за убийството на дъщеря си. Лерой, който почти никога не е посещавал дъщеря си, получи 25 години затвор “за безразличие към живота на Надин”.
Единственото положително нещо в цялата тази история беше, че случаят на Надин предизвика основна промяна в службите за закрила на децата в Ню Йорк и разследвания на обвинения в малтретиране. Следователно има надежда, че ще има по-малко такива истории.
