Какво се случи с пленницата, когато най-накрая видя светлина.
Елена била на 18 години, когато баща й я завел в мазето на къщата и я оковал на верига. С пълното одобрение на всички останали членове на семейството – майка, две сестри и брат. И с мълчаливото съгласие на многобройни съседи и роднини, които се правели, че момичето никога не е съществувало. Почти три десетилетия Елена не напуска семейния затвор и не вижда слънце.
Пуснали я съвсем случайно. Успява тя ли да се приспособи към живота?
Гърция. Но не там, където е морето и красивите плажове, а в централната част на континента. Предимно планински район. От незапомнени времена хората се занимавали със земеделие в долините.
На 7 ноември 1978 г. неизвестен се обадил в полицията и казал, че в село Косталекси, където тогава живеели около 400 души, в една от къщите собствениците насила държат човек в мазето. И то вече много години.
Огромната къща на семейство Кариоти е известна на всички в селото. И нейните жители също. Необщителни фермери, които сънародниците се опитвали да заобиколят. Съвсем наскоро родителите починали, а в къщата живеели децата им – брат и две сестри. И тримата никога не са били женени и нямат деца. В същото време всеки от по-младите Кариоти е на 50 или повече години.
От пристигането на полицията, собствениците не били изненадани. Сякаш чакали. Те прилежно съпроводили служителите до мазето и отключили. На страшната гледка станали свидетели полицаи, репортери и свидетели от съседите, задушени от вонята.
В тъмно и мръсно мазе, върху купчина парцали, жена без дрехи се свивала уплашено. Виждайки непознатите, тя започнала да крещи диво, но никой не различил нито един артикулиран звук. Хапала и драскала полицаите, които се опитвали да я хванат за ръцете, които били с дълги неизрязани нокти.
Когато все пак я извадили от мазето, жената се вцепенила. Тя не била виждала слънчева светлина от 29 години.
Елена Кариотис е най-малкото дете в голямото семейство. Работещи родители, по-големи братя и сестри. В младостта й обаче се случват ужасни събития.
Първо, германската окупация на Гърция по време на Втората световна война и след това избухването на гражданска война между комунистическите партизани и поддръжниците на прозападния крал Павел I.
Клането продължава от 1946 до 1949 г. 160 хиляди души стават жертви на конфликта, други 1 милион са бежанци. Освен това в Гърция по това време са живеели едва 7,5 милиона души.
През 1949 г. 18-годишната Елена моли родителите си, убедени монархисти, да я благословят за брак със селския учител. Но бащата и майката категорично се противопоставят. Избраникът на дъщерята е комунист и атеист. Тогава момичето се заканва, че ще избяга от семейството.
Според местните обичаи това е огромен срам за цялото семейство.
Бащата не измислил нищо по-добро от това да окове дъщеря си на верига и да я заключи в мазето. Имало донос за учителя-комунист, несъстоялият се младоженец бил изпратен в концентрационен лагер, където изчезнал.
Елена прекарва 29 години в мазето. Никога не е извеждана от семейния затвор. За тоалетна й била направена дървена кутия, но явно не винаги я е използвала. Те не общували специално с момичето, тя забравила как да говори, въпреки че повече или по-малко разбирала речта на другите. За много години самота тя всъщност се превръща в див звяр.
Първо майка й се грижи за нея, а след това по-големите й сестри.
Изчезването на Елена няма как да остане незабелязано от съседи и близки. Бащата казва, че дъщерята, след като се свързала с учителя, е опозорила себе си и цялото семейство. И била наказана за това.
Много жители на село Косталекс знаели много добре, че Елена от години е затворена в мазето на къщата на родителите си. Но всички се престрували, че момичето никога не е съществувало. Но отношението към семейство Кариотис се променя.
По-малките деца така и не успяват да уредят личен живот и останали при родителите си. Никой никога не посещавал къщата на Кариотис.
Анонимното обаждане идва две седмици след смъртта на възрастния Кариотис. Кой го е направил – състрадателни съседи или отчаяни братя и сестри, полицията така и не разкрива.
Елена от Косталекси, както журналистите наричат нещастната жена, първо е настанена в сиропиталище, а след това преместена в психиатрична болница, където прекарва следващите 18 години. Жената се научава да говори отново, дори дава интервю на репортери през 1986 г. Елена обаче не можа да каже нищо важно. Всичко, което се отнася до детството и периода на затвора, е напълно изтрито от паметта й. Тя е сигурна, че все още е на 18 години.
Имало опит брата и сестрите на Елена да бъдат съдени за отвличане. Адвокатите казали, че бащата е виновен, а самите деца станали жертви. Те направили всичко възможно да се грижат за сестра си. Не са открити следи от насилие над Елена. В резултат на това по-младите Кариотис са оправдани и се върнали в селото си.
Елена изчезва безследно през 1998 г. Излязла от болницата на разходка и не се върнала. Тя била на 68 години.
