Мери Бел, заедно с приятелката си Норма, хладнокръвно задушават две малки момчета. Мери извършва първото си убийство ден преди единадесетия си рожден ден.
Мери, по прякор Мей, е родена от 17-годишната проститутка Бети. Кой е бащата на Мери, не е известно.
Тя е трудно дете: семейството живее в депресивен район на Нюкасъл, където е трудно да се очаква примерно поведение от деца, но Мери се отличава с редовността на своите лудории: тя бие другите деца и громи училището.
Междувременно Бети, майката на Мери, има още три деца и в същото време продължава да се занимава с проституция. Но честите отсъствия на майката в този случай са от полза за децата: Бети страда от психични разстройства от детството си – например тя отказва да яде със семейството си в продължение на много години.
След като забременяла, Бети се опитала да се отрови с хапчета, а след раждането на Мери няколко пъти възнамерявала да убие дъщеря си и то по такъв начин, че да изглежда като нещастен случай. Според самата Мери майка й я принуждавала да прави секс с клиентите й от четиригодишна възраст.
На 25 май 1968 г., точно един ден преди единадесетия си рожден ден, Мери Бел примамва четиригодишния Мартин Браун в изоставена къща и го удушава с голи ръце. Малко по-късно Мери, заедно с приятелката си, тринадесетгодишната Норма Бел (момичетата са съименници), организират погром в училището, оставяйки надписа „Аз убивам и скоро ще се върна“ на стената. Полицията определя инцидента като обикновено хулиганство и не установява връзка между двата инцидента.
На 31 юли 1968 г. Мери и Норма удушават тригодишния Брайън Хау на пусто място близо до мястото на първото убийство. След известно време Мери се връща при тялото, за да изреже буквата М на корема на детето и N на ръката (първите букви от имената им с Норма), да изтръгне кичур коса от жертвата и да накълца пениса с ножица.
Полицията предполага, че децата са убити от бездомни деца. През август 1968 г. полицията обръща внимание на момичетата от неблагополучни семейства, които са объркани в показанията си за дребното си хулиганство и явно крият нещо. По време на разпита и двете са се признали за виновни.
На 17 декември 1968 г. Норма Бел е оправдана от съдебните заседатели, а Мери Бел е осъдена за две непредумишлени убийства с едно смекчаващо вината обстоятелство: психиатрична диагноза „психопатично отклонение“, чиито симптоми са липса на разкаяние за извършените действия и неспособност да се планират последствия. По време на процеса Мери заявила, че е убила „само заради удоволствието от убийството“.
Мери е осъдена на лишаване от свобода за неопределено време. До пълнолетие тя остава в специален приют за асоциални деца, по-късно е прехвърлена в затвора с минимален надзор More Court. През септември 1977 г. тя се опитва да избяга оттам, но в крайна сметка е заловена и загубва всички привилегии за 28 дни.
През 1980 г., след 12 години затвор, двадесет и три годишната Мери Бел е освободена. За да може да започне живота от нулата, получава документи за ново име, а също и пълна анонимност.
Въпреки това през 1998 г. репортерите откриват Мери Бел, която вече има четиринадесетгодишна дъщеря. Семейството е принудено да напусне дома си позорно. На 21 май 2003 г. Мери Бел завежда дело във Върховния съд за предоставяне на нея и дъщеря й доживотна анонимност. Тя спечелва процеса.
През 2009 г. беше съобщено, че Бел е станала баба.
