През 2002 г. Лидия Феърчайлд кандидатства за социални помощи след развода си. Във Вашингтон стандартната процедура в този случай е да се подложи на ДНК тест, за да се изключи възможността за измама.
Лидия и бившият й съпруг Джейми (Ланистър) съвестно преминали тестовете. И тогава започва криминална история, в която е трудно да се повярва.
Тестът показа, че Лидия не е майка на трите си деца. Джейми е баща, а Лидия не е майка. Жената в интервю си спомня това с треперещ глас: “Защото при такъв резултат децата ми можеха да бъдат отнети от мен, всяка сутрин мислено се сбогувах с тях.”
Няколко седмици по-късно, както се очаква, тя е извикана при прокурора. Който започна да задава странни, но логични въпроси: Коя си всъщност ти? Откъде си взела тези деца? Къде е истинската майка на децата?
Лидия няма отговори, които да устройват прокурора. Делото отиде в съда. Ситуацията е абсурдно странна и плашеща. Има милиони доказателства, че жената е родила тези деца, живяла е с тях и т.н. Но основното доказателство за обвинението е ДНК тест.
По щастлива случайност Лидия в този момент е бременна с четвъртото си дете. По нейни спомени адвокатът убедил прокурора да изчака раждането и да направи ДНК тест.
Затова в стаята, в която трябва да роди, е имало специален представител или на социалните служби, или на полицията, който е трябвало лично да се увери, че тя е родила дете и именно от това дете са взети ДНК проби.
И се оказало, че и това дете не е нейно. Проблемът бързо се мащабира.
Сега това е прецедент, който поставя под съмнение всички присъди, постановени на базата на ДНК експертизи.
Включително и смъртното наказание. Познайте как мирише? Спешно трябва да се разбере – проблем с тестовете или проблем с Лидия? Но ясна версия няма.
Но тогава адвокатът отново спасява всичко. Той изравя подобен, но по-малко забележителен случай. Жена от Нова Англия се нуждае от бъбречна трансплантация. Три от децата й се съгласяват да бъдат донори. И се оказва, че две от тях не са нейни деца.
Тук учените се втурват да анализират и сканират Лидия нагоре и надолу. Оказа се, че тя е химера. Представете си как са й казали това. Първо децата не са твои, а после – не си съвсем ти.
Какво е химера? Създание, в чието тяло първоначално има тъкани с различни геноми. Но в случая с Лидия всичко се оказва още по-сложно. ДНК на децата й доказва само връзка с тяхната баба, майката на Лидия. Разследването успява да го разбере само благодарение на поредица от анализи на тъкани от различни части на тялото. Оказало се, че кожата и косата на Лидия съдържат един геном, а шийката на матката – друг, съответстващ на майчиния геном на нейните деца.
Това се нарича тетрагаметичен химеризъм. Образува се в ранен стадий на бременността, когато две яйцеклетки се оплождат от два сперматозоида и от две зиготи се образува един организъм.
Тоест, казано по-просто, Лидия може да е имала сестра близначка. Но по някаква причина не се получава. По-точно напротив. Израснали заедно. Грубо казано, яйчниците на Лидия са от потенциалната й сестра, която не се е развила като отделен плод, а е била абсорбирана в ранен стадий и е станала част от тялото на Лидия. Тоест все едно република в монархия федерация.
Рахим Джафар
