Има една голяма мистерия в случая с Харолд Шипман, британски сериен убиец. При това са известни жертвите, убиецът и оръдието на престъплението.
Шипман работел като лекар, бил уважаван човек, семеен мъж за пример и добър баща. Дори пристрастяването на Шипман към наркотиците не прекъснало кариерата му и не развалило репутацията му. В средата на 70-те години младият лекар е хванат да краде опиати. Той продължи да предписва болкоуспокояващи на пациенти, които вече не се нуждаят от тях, и присвоявал лекарството за себе си.
През 1976 г. съдът осъжда Шипман на глоба от 600 паунда. Разбира се, той е уволнен, но след като се подлага на лечение в рехабилитационен център, Шипман отново облича бялата престилка и взема стетоскоп през 1977 г. Заедно със семейството си той се премества в град Хайд, който е много близо до Манчестър, и получава работа в местна болница.
Харолд Шипман имал специално отношение към болкоуспокояващите. Когато е на 17 години, майка му е диагностицирана с рак. Младият Харолд се грижи за майка си, прекарвал безсънни нощи в болничното й легло и наблюдава нейните страдания, опитвайки се с всички сили да ги облекчи. Майката на Шипман изпитвала силни болки през последните месеци от живота си и само морфинът й помогнал. Болестта и смъртта на майка му, честите инжекции с чудотворни болкоуспокояващи – всичко това дълбоко се запечатало в съзнанието на младия мъж. Шипман решил да стане лекар след смъртта на майка си.
Шипман убива първата си жертва, преди да си навлече проблеми със закона. През 1975 г. той идва на повикване при 70-годишна жена, инжектира й смъртоносна доза морфин, остава с нея, гледайки как умира, а на следващия ден идва на второ посещение и регистрира смъртта. Тя имала близки роднини, а лекарят се уверил, че тялото е кремирано, така че всичко се получило. В Хайд любезният лекар честно признал на началниците си, че е имал проблеми с наркотиците, но сега е напълно чист и няма намерение да се връща към опасния навик. Шипман бил приятен човек за общуване, пациенти и колеги го обичали. Наистина вече не се инжектирал, но инжектирал други.
Негови жертви са най-уязвимите пациенти – пенсионери без близки. Вярно е, че веднъж той убива 41-годишния Питър Луис. Но Шипман не обича да поема рискове, няма кой да скърби за Питър и още повече да разбере защо е умрял тежко болен човек. Най-възрастният пациент на лекаря е на 93 години. Той убива не само пациенти с нелечими болести, но и тези, които просто го дразнят.
През 1993 г. Шипман отваря частна практика и започва да убива още по-усърдно. Смята се, че Харолд Шипман е убил 215 души, от които 144 е изпратил на другия свят през последните 5 години от медицинската си кариера, от 1993 до 1998 г.
Харолд Шипман бил много внимателен убиец. Той записвал несъществуващи диагнози в картоните на пациентите си, така че когато някой забелязал, че пациентите на Шипман умират много по-често от пациентите на други лекари, разследването установило, че всеки от тези пациенти има основателна причина да умре. По някаква причина никой не обърнал внимание на факта, че Шипман преди това е фалшифицирал рецепти и е подведен под отговорност за това.
Хващат го обаче с фалшиво завещание. През 1998 г. той загубил бдителността си и правил смъртоносни инжекции и на онези, за които имало кой да се застъпи. Така той убива 81-годишната Катлийн Гранди, бивш кмет на Хайд. Дъщерята на Гранди Анджела, след като прочела завещанието, била много изненадана. Майката лишила от наследство всичките си деца и внуци, но щедро възнаградила лекуващия лекар – Шипман получавал 350 хиляди паунда. Завещанието било подправено толкова предизвикателно лошо, че Анджела, а след това и полицията, веднага започнали да задават въпроси на лекаря.
Гранди не била кремирана, а аутопсията, направена по искане на дъщеря й и частни детективи, наети от нея, показала свръхдоза морфин. Тук, между другото, се появили показанията на санитарите, които видели как Шипман поднася някакви “въпросници” на бабата за подпис. Полицията обърнала внимание на необичайно високите нива на смъртност на пациентите на Шипман, и най-накрая стигна до личното му досие и открива записи за фалшиви рецепти, намира пишеща машина, на която било отпечатано фалшивото завещание на Шипман … Доказани са 15 убийства, а се предполага, че Шипман е убил 250 души, съкилийник на лекаря казва, че той е признал за 509 смъртоносни инжекции. Официално Харолд Шипман не е признал нито едно от убийствата, той отрича всички обвинения до последните си дни.
Съдът осъжда Шипман на доживотен затвор през 2000 г. През 2004 г. той се обесва в затворническата килия.
А основната мистерия на този случай е, че мотивите на Шипман все още не са ясни. Очевидно не е убивал за пари. Историята на завещанието е изключение от правилото. Той не ограбвал жертвите си, понякога само вземал нещо за спомен.
