Една от най-срамните и ужасни страници в историята на Швейцария са така наречените деца по договор (Verdingkinder).
От 1800 г. до 1960 г. (и официално до 1981 г.) швейцарските власти насилствено отнемат деца от градски семейства, предавайки ги на селяни за отглеждане.
Това било продиктувано от загриженост за благополучието на по-младото поколение, въпреки че мнозина вярвали, че това е общ икономически проблем: няма достатъчно работна ръка във фермите и беззащитните деца можело да бъдат използвани като безплатна и безправна работна ръка.
До началото на 20 век децата, отнети от семействата им, се продават на специален пазар. Първо, детето е преглеждано, като се обръщало голямо внимание на неговата физика и издръжливост, а след това се провеждал търг: „човешкият продукт“ отивал при „купувача“, който бил готов да го вземе за издръжка на най-ниската цена, защото държавата не се стреми да прави големи разходи.
В някои региони децата се разпределят чрез жребий сред най-богатите семейства. В същото време селяните били длъжни да вземат детето, дори ако не се нуждаят от него.
През 20-ти век явлението “договорни” деца става особено широко разпространено: според някои източници в периода от 20-те до 70-те години на миналия век има около 100 000 деца, настанени против волята си в чужди семейства.
Официално само „накърнените“ социални групи попадат под такова настойничество: сираци, деца от бедни или нефункциониращи семейства, но в действителност дете може да бъде отнето от всяка неомъжена жена или вдовица, дори ако тя е достатъчно заможна, за да нахрани семейството си.
Типична е историята на Урсулина Грубер, която била взета още от родилния дом: тя няма баща, а майка й работи като обикновена чистачка. Приемните родители внушили на момичето, че самите и роднини са я изоставили. И едва на двадесет години Урсулина, която все пак решила да намери жената, която й дава живота, разбира, че през всичките тези години майка й неуспешно се е опитвала да я намери, надявайки се на среща.
В приемните семейства “евтините” и нежелани деца често са били третирани като истински малки роби. Работели много, без почивка, без да получават джобни пари за труда си. Такива деца не можело да се държат у дома: имало достатъчно място в селските стопанства – навеси, плевни, краварници … За добро хранене също не може да се говори.
Те са третирани като по-низши хора. Почти всички бивши “договорни” деца, които са интервюирани години по-късно, твърдят, че осиновителите са взискателни, жестоки и наказвали и за най-малкото провинение.
Приемните семейства почти никога не са били държани отговорни за извършване на жестокости срещу такива деца, а дете можело да бъде отнето против волята на своя настойник само ако последният е доказано умствено изостанал.
Има чести епизоди на насилие, както се вижда от хилядите жертви. Много тийнейджъри, неспособни да издържат на ужасните условия, се опитали да избягат или да умрат доброволно: в първия случай те са върнати обратно, във втория … смъртността сред “договорните деца” винаги е била висока и държавата предпочита да си затваря очите за това.
А приемните родители се опитвали да спечелят пари от своите договорни деца. Известна е например историята на Рената Нейдегер, която е родена в Тургау през 1941 г. Като извънбрачно дете е принудително настанена в приемно семейство. Заедно с други деца тя работи, получавайки само унижения. Настойниците непрекъснато я упрекват, че са принудени да харчат парите си за издръжката й, премълчавайки, че всеки месец на името на момичето идват плащания от собствения й баща.
Едва много години по-късно порасналата Рената разбира, че някога на нейно име е била открита спестовна сметка, по която са постъпили общо 3525 франка. Тъй като вече не било възможно да се върне откраднатото имущество от нейните настойници, швейцарското правителство отпуска пари на фрау Нейдегер от бюджета, като не забравя да добави годишна лихва. Общата сума е 18 000 франка.
Дълги години не се говори за „договорни деца“ – „срамна“ страница в историята. Официални извинения на хората, които са били подложени на “настойничество” в детството, бяха поднесени от швейцарското правителство едва през 2013 г.
По материали на DW
