Познайте кой оглавява класацията? Не, не е Хитлер.
10. Делфин ЛаЛори – кръвожадната садистка от Ню Орлиънс
Семейството на Делфин ЛаЛори принадлежало към светското общество и се радвало на голям престиж в Ню Орлиънс. От ранна детска възраст, докато е още малко момиче, Делфин свиква с луксозни балове и приеми. Никой дори не можел да подозира, че от това сладко дете може да се превърне в истинско чудовище. Къщата на Мадам ЛаЛори на Роял Стрийт 140 беше истинска камера за ужас и болки.
На 10 април 1834 г. в кухнята на имението избухва пожар и пожарникарите откриват двама роби, приковани към печката. Очевидно самите роби са подпалили кухнята, за да привлекат вниманието.
Пожарникарите, които освободили робите, ги последвали до тавана, където ги очаквала истинска изненада. Повече от дузина осакатени роби били оковани за стени или подове. Някои били подложени на ужасяващи медицински експерименти.
Един мъж претърпял операция за смяна на пола. Недалеч от него седяла жена в тясна клетка с осакатени крайници, приличаща на рак.
Намерен е и труп на момиче с ампутирани ръце и крака.
Лудата стопанка на къщата се опитала да направи гъсеница от нея. Повечето от жертвите били открити мъртви, но някои от тях били живи и поискали да бъдат убити, като по този начин се освободят от ужасна агония.
Хората щели да екзекутират злодейката, но мадам ЛаЛори успява да избяга в Европа. По-нататъшната съдба на кръвожадната садистка е неизвестна. Според непотвърдени източници тя е починала във Франция по време на лов за глигани.
9. Илзе Кох – нацистката, наричана “Вещицата от Бухенвалд”
Илзе Кох е съпруга на главния комендант на концентрационните лагери Майданек и Бухенвалд. Бидейки идеологически подкована в теорията за расовото превъзходство на арийците над другите народи, „вещицата от Бухенвалд“ провежда сложни експерименти и изтезания върху затворници от концентрационните лагери.
През 1936 г. Илзе работи като секретарка и охрана в Заксенхаузен. През 1937 г. нейният съпруг Карл Кох получава поста комендант на Бухенвалд, където нацистите започват да действат брутално.
Според затворниците, когато се разхождала из лагера, биела с камшик срещнатите хора и насъскавала по тях овчарско куче.
Илзе също е обвинена, че е поръчвала убийството на затворници с татуировки, за да направи различни оригинални вещи от кожата им: абажури, ръкавици, подвързии на книги. През 1941 г. за „особени заслуги“ Илзе Кох става старши надзирател сред жените охранители. На 30 юни 1945 г. Кох е арестувана от американските войски и през 1947 г. е осъдена на доживотен затвор.
Няколко години по-късно обаче американският генерал Луциус Клей, военен командир на американската окупационна зона в Германия, я освобождава, считайки за недостатъчно доказани обвиненията за издаване на заповеди за екзекуция и изработка на сувенири от човешка кожа. Това решение предизвиква протест от страна на обществеността, така че през 1951 г. Илзе Кох е арестувана в Западна Германия.
Германски съд отново я осъжда на доживотен затвор. На 1 септември 1967 г. Кох се самоубива, като се обесва в килията си в баварския затвор Айбах.
