Всеки ден 30 000 сайта по цял свят биват хакнати, а през 2021 г. течове на данни са докладвани 22 милиарда пъти. Но хората често не знаят кой се крие под маската на хакерите. Кибер криминалисти разказват за мотивацията им и кой се противопоставя на хакерите.
Кои са хакерите
Киберпрестъпленията са всички престъпления, извършени с помощта на технологии и информационни ресурси. Възможно е да се идентифицира обикновен нарушител чрез показания или видеокамери, но киберпрестъпниците нямат лице. Може да е всеки – студент, ученик, съсед, когото срещате всеки ден в асансьора. Срещайки такъв човек, никога няма да се досетите, че той е хакер.
Има три типа мотивация за хакерите:
1. Пари. Те атакуват банки, финансови институции или всякакви други компании. Например през първото тримесечие на 2022 г. хакери откраднаха крипто активи на стойност 1,3 милиарда евро от потребителите.
2. Интереси на държавите. Най-често такива структури включват хора, които са близки до държавни агенции или военни. Например проправителствената китайска група TA428 се занимава с кибершпионаж в Източна Европа от няколко години.
3. Активизъм. Хактивистите са хакери, които привличат вниманието към социални проблеми или политически идеи чрез кибератаки. Те атакуват правителствени уебсайтове, сървъри на големи компании, например, в името на свободата на словото. От действията на подобни хакерски групи няма материална изгода. Група хактивисти може да има много различни хора във възгледите и целите си. Например групата Anonymous се сравнява с ято птици: някои птици се присъединяват, други я напускат и летят в друга посока. Поради това е трудно да се определи кой точно е в тази група.
Напоследък започна да се разграничава още един вид – нападения с имплицитна мотивация, когато е трудно да се определят намеренията на извършителя. Всеки може да бъде сред тези хакери. Например групата „Crackas With Attitude“ включваше британски ученик, който на 15-годишна възраст без конкретна цел получи достъп до личната информация на шефа на ЦРУ.
Има много от тях: някой играе на “г-н робот”, страда от безделие и променя оценките на учениците в селско училище.
Има и неволни хакери – хората се занимават с киберпрестъпления, но самите те не знаят за това. Специалисти се наемат за редовна работа като програмисти, те изпълняват малки задачи за разработване на модули, след което тези модули се комбинират в хакерски инструменти. Тези служители се оказват създатели на зловреден софтуер. За да привлекат кандидати за такава работа, нападателите често се маскират като истински HR на сериозни ИТ компании.
Къде се раждат талантите
Хакерите не само “нямат лице”, тази дейност е и международна.
Всъщност има хакери в повечето страни по света: Америка е лидер в престъпленията, свързани с кардинг, а в Китай има много добре обучени проправителствени групи. Всяка технологично напреднала страна има свои собствени „кибер“. Например през пролетта на тази година Group-IB помогна на Интерпол да залови лидера на кибергрупа от Нигерия.
Престъпниците може да имат различни мотивации и национален произход, но киберпрестъпниците имат едно общо нещо – те подобряват своите средства за атака. Появяват се нови тенденции, инструментите и техниките, използвани от нападателите, се променят.
Тенденции в киберпрестъпността: от фишинг до шифриране на данни
Киберпрестъпниците имат свои собствени модели на атака за всяка жертва, към която се насочват. Било то държавни корпорации или притежатели на банкови карти.
Кой разследва високотехнологични престъпления
Сигурността на данните се обработва от много различни професионалисти. Например пентестерите и редтаймерите са хакери с бели шапки. Клиентите ги наемат, за да намерят уязвимости в системата или да разберат как да подобрят сигурността на данните. „Белите хакери“ симулират атаки срещу информационните ресурси на компанията, търсейки уязвимости, така че истински нападател да не може да използва същите методи.
Дигиталната хигиена не е прищявка, а необходимост
Голям брой професионалисти искат да спрат хакерите, но потребителите също трябва да поддържат дигитална хигиена. Но 100% сигурност не съществува – измамниците подобряват своите инструменти, рискът да станете тяхна жертва може само да бъде намален.
Съвети
Използвайте двуфакторно удостоверяване и сложни пароли с дванадесет или повече произволни знака: букви, цифри и незадължителни знаци.
Не съхранявайте пароли в браузъри, текстови файлове на вашия компютър или телефон. Най-добрият начин е мениджър на пароли, централизиран „сейф“, който съхранява паролите в криптирана форма. Също така помага за генериране на сложни комбинации.
Всички пароли трябва да се променят периодично
Проверете връзките, преди да щракнете върху тях. Бъдете внимателни, когато въвеждате лични данни – фишинг групите често се маскират като легитимни сайтове. Проверявайте домейните със специални ресурси като VirusTotal, който анализира подозрителни файлове и URL адреси.
Късмет!
