И днес Че Гевара все още олицетворява революцията. Такава една икона за млади бунтари, които искат да променят света. Все още се продава успешно. Неговият образ е почти най-тиражираният в света.
Но хората рядко се замислят, че Че Гевара всъщност е бил обикновен маниак и убиец. Изключително жесток и неконтролируем, така че дори съратници и съмишленици му обръщат гръб в края на живота му.
Но Че Гевара има късмет: той е от полза за червената пропаганда и те го превърнаха в образ на непримирим борец. Идеалист, романтик, интелектуалец, лекар, поет, мотоциклетист, войник, просто красив… Комбо!
Но какъв всъщност беше този лидер?
Ернесто Гевара младши е роден в семейство на земевладелци от благороден произход, което само по себе си е смешно. Към това можем да добавим, че неговите баба и дядо по бащина линия са родени в САЩ. Но ако Че не говори особено за тяхната биография, то той често се хвали с благородния си произход от испански и ирландски благородници, като вече е комунист. Може би затова самият защитник на работническите права е предпочитал никога да не работи.
Аржентинският професор по икономика Алберто Бенегас Линч пише в книгата си „Mi primo el Che“: „Една от моите лели веднъж ми каза, че много младият Че изпитвал удоволствие да причинява страдание на животните и да настоява, че смъртта не е толкова лошо нещо“.
Така че садистичните наклонности на Че най-вероятно са се проявили още в детството.
В Кордоба, където Ернесто отива в колеж, той продължава “училищната” си линия на поведение, където е бил лошо момче. Приятели от училище си спомнят, че Че обичал да бъде „лошият“. Например, той бил наречен Свинята, защото се хвалел колко рядко се мие и пере дрехите си (може да мине без пране и къпане повече от месец).
През 1953 г. Ернесто среща първата си съпруга Хилда Акоста в Гватемала, но още през 1954 г. бяга от страната поради военен преврат. Че вярва, че САЩ са смазали „последната латиноамериканска революционна демокрация“. Съпругата му по-късно пише, че именно събитията в Гватемала най-накрая са убедили Че в необходимостта от водене на въоръжена борба срещу империализма.
Ернесто заминава за Мексико Сити, където най-накрая започва да практикува медицина, след като отдавна е завършил за лекар. Скоро чрез свои приятели в Куба се запознава с Раул Кастро, който от своя страна го запознава с брат си Фидел. Братята били тръгнали да свалят владетеля на Куба Батиста за втори път.
През ноември 1956 г. малката яхта “Гранма” с конспираторите се насочва към Куба. Кубинската пропаганда учи, че там Че Гевара е станал брилянтен партизански командир, а съвременната американска пропаганда учи, че той е прекарал половината война в астматични пристъпи.
Но е много вероятно военната слава на Че наистина да е малко преувеличена. Самият Че отбелязва в дневниците си, че през двете години (!!!) на гражданската война революционните сили са загубили само 20 души. Между другото, не само Куба, но и САЩ участват в оформянето на образа му на Команданте, тъй като американските медии се възхищават на Че през онези години.
Че не се отличава с особена доблест или военни познания. Напротив, неговите другари по оръжие отбелязват, че той не знае нищо за военното дело. Фидел обаче използва неговата кръвожадност и бързо го превръща в главния палач на революцията.
В своите дневници, стихове и писма Че постоянно пише за „жаждата за кръв“. „В този момент открих, че наистина обичам да убивам“, пише Ернесто младши в писмо до баща си Ернесто старши.
След победата на бунтовниците Че екзекутира пленените войници и всеки, заподозрян в подкрепа на режима на Батиста. Неговият колега Камило Сиенфуегос, който е почти толкова известен в Куба, припомня, че Че е „удавил в кръв“ град Санта Клара: на всеки ъгъл имало трупове.
От януари до юни 1959 г. Че прекарва по-голямата част от времето си в крепостта Сан Карлос де ла Кабаня, превърната в затвор със стаи за мъчения.
Сред затворниците имало и много деца. Един от затворниците, на възраст 12-14 години, попаднал в затвора, защото се опитал да попречи на екзекуцията на баща си. Екзекутиран е лично от Че Гевара. Освен това, убивайки, той прострелва момчето във врата, опитвайки се да го обезглави.
Един от дисидентите, прекарал 28 години в кубински затвор, по-късно сравнява Фидел и Че. Според него Кастро, убивайки, просто се е отървавал от своите политически противници и врагове. А Че е изпитвал удоволствие от убийството.
Според затворническия свещеник през тези 6 месеца Че Гевара лично ръководи 700 екзекуции в Ла Кабаня.
Феликс Родригес, който по-късно настига Че в Боливия и наблюдава разстрела му, си спомня, че революционерът му е признал за “няколко хиляди” екзекуции. Че бил сигурен, че постъпва правилно, защото екзекутира “империалистически шпиони и агенти на ЦРУ”. Не е известно дали Родригес казва истината, но този отговор е съвсем в духа на Че.
Според Черната книга на комунизма само през първата година след революцията екзекуторите на Че са застреляли повече от 14 000 души.
През 1960 г. Че Гевара открива трудов лагер на полуостров Гуанакабибес. Дотам стигат всички, които по някакъв начин се съмняват в идеологията на режима, както и хомосексуалистите или тези, които проявяваха “прекомерна” религиозност. Можело е да се влезе в лагера дори за слушане на рокендрол.
Този лагер поставя основите на лагерната система UMAP в Куба, където впоследствие са пратени всички дисиденти, гейове, католици, Свидетели на Йехова и други ненадеждни хора. И там бил истински кошмар. Някои затворници са принудени да косят трева със зъби, други са потопени в лайна по цял ден – такъв е комунистическият начин на живот.
През 1961 г. Кастро назначава Че Гевара за министър на промишлеността на Куба, но последиците от работата му са катастрофални за икономиката. За СССР спонсорството на Куба става все по-скъпо. През 1964 г. Москва намеква на Кастро, че е време този позор да спре. Че Гевара е дълбоко обиден и скоро, през декември същата година, прави антисъветска реч в Алжир. Още с пристигането си в Куба Кастро бързо връща непокорния Че към неговия просъветски курс.
За щастие по това време и Съветският съюз, и Кастро, които отдавна искаха да се отърват от него, са уморени от Че. Команданте е изпратен в Боливия, за да подготви революция, но не получава подкрепа от Куба. Там го настига агентът на ЦРУ Феликс Родригес. Че е заловен и после разстрелян.
