За Колумбия това щеше да бъде катастрофално.
На 2 декември 1993 г. най-ужасният човек в историята на Колумбия, наркобосът Пабло Ескобар, е убит в квартал Лос Оливос в Меделин.
Мултимилиардерът, който официално беше собственик на таксиметрова компания, стана известен със своята жестокост, способността си да живее луксозно и тоталната война, която води или срещу САЩ, или срещу колумбийските власти, или срещу останалия свят.
Колосалното му богатство идва от плантациите с кока. Ескобар пръв в Южна Америка разбира, че тази стока трябва да се продава не в бедната Колумбия, Перу или Чили, а в богатите САЩ, където грам прах струва 5-6 пъти повече. Така за няколко месеца един обикновен човек става най-богатият човек в Колумбия.
И докато другият картел Кали продължава да увеличава доставките, Ескобар, тихо и неусетно елиминирайки враговете си, реши да излезе от сенките и да спечели президентския пост.
Неговата кампания в голямата политика приключи толкова внезапно, колкото и започна. Новоизбраният конгресмен Ескобар, който според официални документи е собственик на малка таксиметрова компания (състояща се от две коли), беше разобличен. Смелото разследване е на министъра на правосъдието на Колумбия Родриго Лара Бонила, което ясно демонстрира факта, че в колумбийския Конгрес седи истински наркобарон, сложи край на политическите амбиции на Ескобар.
Изгонен е от парламента и трябва да се откаже от мечтите си да стане държавен глава. Три месеца по-късно Лара Бонила е убит. Така започва войната на Ескобар с колумбийското правителство.
Тази конфронтация, продължила 10 години, донесе световна слава на наркобоса. Освен това напълно унищожи кокаиновия картел Меделин, заедно с гигантското състояние на неговия основател. Силите в тази война бяха неравностойни, Колумбия трябваше да поиска помощ от Съединените щати, ООН и крайнодесни групировки.
Само с общи усилия, не без помощта на кървави и извънсъдебни репресии срещу привържениците на Ескобар, те успяха да вкарат наркобоса в капан и да го застрелят на покрива на една от къщите на Лос Оливос (районът, между другото, възстановен с парите на картела Меделин).
През есента на 1993 г. всичко вече е загубено за Ескобар. Всичко, което му беше останало от картела, беше торба с долари и бодигард с прякор Ел Лимон. Плюс, разбира се, всякакви недвижими имоти, но те едва ли биха могли да му помогнат в тази ситуация. Ключовият момент беше, че колумбийските власти, въпреки яростните протести на свръхпринципния прокурор Густаво де Гриф, нямаше да вземат Ескобар жив и самият Пабло беше наясно с това.
Синът му, който сега живее под името Себастиан Маракин, е сигурен, че в момента на фаталната престрелка баща му, който е тежко ранен, е изстрелял куршум в челото си, осъзнавайки, че каузата му е безнадеждно загубена. Въпреки това, за да разберем в кой момент събитията можеха да се развият по различен начин, трябва да се върнем малко назад.
Има може би два ключови момента в тази история. Първият е през юни 1991 г. От седемгодишната война с колумбийските власти Ескобар излиза победител. Да, той загубва няколко близки сътрудници, които му помогнаха да създаде картел, и оглави списъка на най-търсените престъпници в Съединените щати. Всъщност най-вече наркобосът се страхуваше от екстрадиция в Щатите.
В крайна сметка успява да се договори с колумбийския президент Сезар Гавирия, че ще се предаде на властите, ако му гарантират, че ще е в затвор в родината си. Ескобар беше съден и получи много кратка присъда за човек, изнасял хиляди тонове наркотици годишно, убил министъра на правосъдието и кандидат за президент, организирал въоръжено нападение срещу сградата на Върховния съд и организирал терористична атака в самолет.
Ескобар излежава този срок в затвор, който сам построи. На полицията е забранено дори да се доближава до La Catedral, която беше по-скоро луксозна вила, отколкото място за задържане.
Ако Ескобар беше спазил условията на договора, той щеше да се освободи и да започне войната си отново. Но наркобаронът или вярваше в своята избраност, или не приемаше президента Гавирия на сериозно.
Жертви на Ескобар стават не конкуренти, а младши партньори в картела Кали Фернандо Галеано и Херардо Монкада. Пабло, заподозрял ги в кражба на парите му, наредил да бъдат измъчвани до смърт, а телата да бъдат разчленени и изгорени. След като научава за това, Гавария отменя всички споразумения, обявява Ескобар извън закона и започва да го преследва.
В случая е замесена крайнодясната групировка Los Pepes, която участва в линчуването на членове на картела. И тогава наркобосът, който сериозно се страхува за безопасността на семейството си, прави втори опит за преговори.
Гавирия, който повече или по-малко разбира, че няма да сложи край на картела Меделин толкова лесно, изглеждал готов да се съгласи на нов компромис. Всичко се решава от лично обаждане на неговия колега Джордж Буш. Президентът на Съединените щати убеждава президента на Колумбия, че на този въпрос трябва да бъде сложен край.
И все пак. Ако Ескобар не беше организирал чудовищно клане на Галеано и Монкада, а Буш-старши не беше се обадил на Гавирия, шансовете на ръководителя на картела Меделин да оцелее щяха да се увеличат значително.
И тогава Пабло Ескобар щеше да превърне бедната, но повече или по-малко стабилна Колумбия във военна зона. Войната, която той започна в средата на 80-те, приключи само преди няколко години. За да победи Пабло, правителството трябваше да инвестира сериозно в крайнодесни групи и картела Кали, които се превърнаха в нова заплаха за страната след смъртта на Ескобар.
След като става възможно да се сложи край на него, идва ред на левите радикали. По време на войната с наркокартелите FARC и свързаните с него бунтовнически групи натрупаха сила и преминаха в настъпление в края на 90-те години. В началото на 21 век чудовищните терористични атаки в Колумбия вече не се извършват от последователите на Ескобар, а от последователите на Маркс и Ленин. Така те почти провалиха провеждането на Южноамериканската футболна купа (2001) в страната, организирайки няколко експлозии, сплашвайки футболни звезди и организирайки отвличането на няколко видни функционери.
Какво би станало, ако Ескобар бе изпълнил условията? Той щеше да бъде освободен през 1993 или 1994 г. Законно – с чиста съвест. Всичките му капитали щяха да бъдат легализирани. Организаторът на поръчкови убийства и терористични атаки можеше да започне живота си от нулата.
Това би било разумно, но явно не отговаряше на характера на човек, който е готов да изгори няколко милиона долара, за да стопли охладената си дъщеря. Не, Ескобар със сигурност щеше започне нова война. В него шансовете му за победа биха били много по-големи. Вероятно един ден той просто щеше да вземе властта в страната и да стане диктатор. В същото време кокаинът щеше да продължи да се доставя в САЩ и други страни на континента.
