Тя била толкова мразена, че след смъртта й нейният прах не е погребан или разпръснат на вятъра, както се прави в такива случаи най-често, а пуснат в тоалетната …
Джени-Ванду Баркман била невероятно красиво момиче – преди войната тя работи като модел. Но била и също толкова жестока, колкото и красива. Нищо не се знае много за детството, младостта на надзирателката в концлагер. Родена е в бедно семейство в Хамбург.
На 18-ия си рожден ден Джени решава да се възползва максимално от младостта и красотата си и тръгва да гради кариера като модел. Но в началото на 1944 г. тя решава рязко да смени професията си и получава работа в концлагера Щутхоф. Каква е причината е трудно да се каже. Може би е привлечена от добра заплата или перспективи за напредък в кариерата, където може да практикува своите садистични наклонности.
С какво е известна Баркман?
Невиждан садизъм, който дори за концентрационните лагери бил нещо невиждано. Тя обичала да бие затворници до смърт, да избира кой да бъде пратен в газовите камери, да организира брутални мъчения. Между другото, Джени изглеждала повече от прилично – красиво, младо, интелигентно момиче. Сладка студентка, а не психопат в пола.
През 1945 г., преди пристигането на съветските войски, тя бяга и успешно се крие някъде почти половин година. Не се знае със сигурност кой й е помогнал да се укрие. Но в крайна сметка Баркман е заловена на полска гара. По време на разпитите тя лъже и казва, че е правила всичко възможно, за да облекчи тежкото положение на затворниците, винаги е обичала евреите с цялото си сърце.
Но бившият модел и невероятно жестокият садист не успява да се измъкне. Срещу нея са събрани много доказателства – документални и живи, от бивши затворници. Адвокатът, нает от Джени, се опитва да събере основания жената да бъде призната за невменяема. Въпреки това Баркман е призната за виновна и съдена с цялата строгост на закона. Тя не плаче, не моли за милост. Но казва:
“Животът е голямо удоволствие и не може да бъде твърде дълъг.”
В нейния случай се получава точно това.
