Марджи Велма Барфийлд (с моминско име Булард), е родена на 23 октомври 1932 г. в окръг Къмбърланд, Северна Каролина. Тя описва детството си като тежък период на ” робство”. Марги твърди, че баща й е започнал да я изнасилва на тринадесетгодишна възраст.
Тези твърдения категорично се отричат от седемте й братя и сестри, които отричат всички твърдения за малтретиране под каквато и да е форма от някой от родителите. След като напуска гимназията в предпоследния клас (на 17 години), тя избягва с Томас Бърк и се установява в Пакстън, където има две деца.
Проблемите започват след петнадесет години брак, когато късметът се обръща срещу Бърк. Уволнен от работа и впоследствие ранен в автомобилна катастрофа, той започва да пие много. Постоянната употреба на алкохол е обида за фанатично религиозната Марги. Бракът се превръща в нещо като партизанска война, когато Марджи крие уискито на съпруга си, понякога го излива в мивката и накрая го изпраща в болницата като пълен алкохолик.
За да издържа семейството си, тя започва работа в местна мелница и за да запази спокойствието си, Марги започва да използва успокоителни с рецепта. Томас се върнал от болницата трезвен и мрачен, горчиво съжалявайки за “предателството на жена си”.
През 1969 г. загива при пожар в собствената си къща.
Марги се омъжва за Дженингс Барфийлд през 1971 г. Бракът продължава шест месеца и внезапната му смърт е приписана на “естествени причини”, но ексхумация и аутопсия през 1978 г. разкриват смъртоносни дози арсен в тялото му.
По времето, когато убива Барфийлд, Марги вече е пристрастена към лекарствата, отпускани с рецепта.
Четири пъти е била хоспитализирана със симптоми на предозиране. Марги проявява активен интерес към религията, като редовно преподава в неделното училище в местната петдесятна църква. Тъй като няма достатъчно пари, Марги пише “гумени чекове” (без покритие), за да покрие “медицинските” си разходи, и е съдена няколко пъти за това.
През 1974 г. тя фалшифицира името на възрастната си майка върху молба за заем от 1000 долара. Изпаднала в паника, когато осъзнала, че банката може да се опита да се свърже с истинската Лили Булард за проверка, Марджи решила проблема, като дала на майка си смъртоносна доза инсектицид и смъртта отново била приписана на естествени причини.
Две години по-късно Марджи Барфийлд е наета от местната матрона Доли Едуардс като домашна помощница. Допълнителен бонус към тази работа бил племенникът на Доли, Стюарт Тейлър, който започнал да се среща с Марги. Връзката им не попречила на Барфийлд да отрови работодателя си през февруари 1977 г. Мотивът й остава неясен – не е получила печалба от това. Лекарите приписват внезапната смърт на “остър гастроентерит”.
След това Марджи се премества при 80-годишния Джон Лий и 76-годишната му съпруга като икономка и болногледач. След като фалшифицира чек от 50 долара, тя се опитва да изпрати Джон Лий в гроба, но нещата не минават гладко. Отровен през април, Лий не умира веднага, а едва на 4 юни, след като загубил 65 килограма от теглото си.
След погребението Марджи започва да дава отрова на вдовицата на Джон Лий, но през октомври 1977 г. се отказва, оставяйки нещастната вдовица жива. След като се установява във ваканционна къща в Лумбъртън, Барфийлд два пъти е хващана да фалшифицира банковите чекове на Стюарт Тейлър. Той й прощава всеки път, но на 31 януари 1978 г. Вече не издържа и избухва в дива ярост. Същата вечер Марги слага отрова в бирата му за първи път и продължава да го прави, докато Тейлър не починал на 4 февруари.
Роднините отхвърлили диагнозата “остър гастроентерит” и поискали подробна аутопсия, която открива арсен. По време на разпитите Марджи признава за убийствата на Тейлър, майка си, втория си съпруг Доли Едуардс и Джон Лий. Освен безсмисленото убийство на Едуардс, всичко останало е опит за прикриване на фалшифициране на чекове и присвояване.
Съдебните заседатели я обсъждат по-малко от час, преди да осъдят Барфийлд за убийство първа степен. Марги е екзекутирана чрез смъртоносна инжекция на 2 ноември 1984 г.
