Изкуственият интелект може да се използва за добри цели – намиране на лек за рак или решаване на екологична криза, но също така представлява критична заплаха за човешката цивилизация поради способността за самостоятелно създаване на уникални текстове, музика и изображения.
Tова е заявил историкът, писател и автор на “Sapiens: Кратка история на човечеството” Ювал Ноа Харари в статия за The Economist.
Ученият отбелязва, че почти цялата човешка култура е изградена върху езика, тъй като той е колекция от изкуствени артефакти, които хората са създали: човешки права, религии, закони. Невронна мрежа, която може да генерира такива текстове за човек, всъщност “хаква операционната система на нашата цивилизация”.
Мнозина са очаровани от случаите, когато ChatGPT или друга невронна мрежа е помогнала на ученици да напишат есе, но човек трябва да си представи, че изкуственият интелект ще бъде използван за производство на политическо съдържание, фалшиви новини и „писания за нови култове“ като американската общност с конспиративни идеи QAnon, — предполага писателят.
Ученият припомня, че в интернет има много дискусии, в които хората спорят за конфликта в Украйна, изменението на климата и абортите, а всъщност те водят дискусия с ботове. Може да се опитвате да промените „мнението“ на изкуствения интелект, но ИИ може умело да избира отговори, за да повлияе на човек, предупреди той.
Освен това изкуственият интелект може да се саморазвива извън човешкия контрол.
„Докато ядрените бомби не могат сами да измислят по-мощни ядрени оръжия, изкуственият интелект може да създаде експоненциално по-мощен изкуствен интелект“, предупреждава Харари.
Ювал Ноа Харари е израелски историк и писател.
Биография
Роден е на 24 февруари 1976 г. в Кириат Ата, Израел.
Следва история на Средновековието и военна история по време на следването си в Еврейския университет в Йерусалим между 1993 и 1998 г. През 2002 г. защитава докторантура в Джизъс Колидж, Оксфорд, под ръководството на Стивън Дж. Гън. Между 2003 и 2005 г. е стипендиант на фондацията на семейство Ротшилд.
Най-популярната му книга е „Sapiens. Кратка история на човечеството“, издадена през 2011 г. на иврит, а през 2014 Г. на английски език. Преведена е на още 45 езика, вкл. български (ИК Изток-Запад, 2016). Книгата се основава на 20 лекции по световна история и изследва цялата история на човека, еволюцията на Homo sapiens от каменната епоха до политическите и технологични революции на XXI век. Еврейското издание се превръща в бестселър в Израел и предизвиква голям интерес както в академичната общност, така и сред широката общественост, превръщайки Харари в знаменитост.
Харари е два пъти носител на Наградата „Полонски“ за „Творчество и оригиналност“ през 2009 и 2012 г. През 2011 г. печели наградата „Moncado“ на Дружеството за военна история за изключителни статии във военната история.
Книгата му Homo Deus: Кратка история на бъдещето е публикувана през 2016 г. и изследва възможностите за бъдещо развитие на хомо сапиенс.
Възгледи
Харари се интересува от това как Хомо сапиенс е достигнал сегашното си състояние и бъдещото му развитие. Проучванията му се фокусират върху макроисторически въпроси като: Каква е връзката между история и биология? Каква е основната разлика между хомо сапиенс и другите животински видове? Има ли справедливост в историята? Историята има ли посока? Хората по-щастливи ли стават в течение на историята?
Харари смята незадоволеността за „дълбокия корен“ на човешката действителност и за свързана с еволюцията.
В статия от 2017 г. Харари твърди, че чрез технически прогрес и напредък в областта на изкуствения интелект, „до 2050 г. ще се появи нов вид хора – безполезната класа. Хората, които не просто са безработни, но неспособни да получат работа.“ Според него справянето с тази нова социална класа в икономическо, социално и политическо отношение ще бъде основното предизвикателство за човечеството през следващите десетилетия.
Харари е защитник на правата на животните, особено на домашните, и е веган. В статия от 2015 г. във вестник „Гардиън“ със заглавие „индустриалното фермерство е едно от най-лошите престъпления в историята“ той определя “съдбата на животните, отглеждани в индустриални ферми […] като един от най-важните етични въпроси на нашето време“.
Харари обобщава възгледите си за света в интервю от 2018 г. със Стив Полсън по следния начин: „Нещата са по-добре от когато и да било в миналото. Но все още са доста зле. Положението може да стане много по-лошо. Това води до оптимистичен поглед, защото ако разбереш, че нещата са по-добре, отколкото преди, това значи, че можем да ги направим дори по-добри“.
