1998 г., Мелбърн, Австралия. 19-годишно момиче на име Каролайн Рийд Робъртсън си намира работа като бавачка за семейство Барбър. Тя трябва да се грижи за две деца: 7-годишната Емили и 14-годишната Рейчъл. Момичетата изглежда се разбират добре с бавачката.
Година по-късно, на път за вкъщи от училище, Рейчъл изчезва. Полицията организира мащабно издирване. През 1999 г. случаят с изчезването на Рейчъл Барбър гръмва в цяла Австралия. Резултатите от разследването изненадват опитните следователи – изчезването на Рейчъл се оказва много изгодно за нейната бавачка.
През 1999 г. 15-годишната Рейчъл Барбър посещава уроци по танци в Мелбърн, Австралия. Тя е красиво, атлетично и популярно момиче в училището си. Според нейната бавачка Каролайн Робъртсън, “Рейчъл беше олицетворение на успешна тийнейджърка, заобиколена от тълпа приятели“. Не може да се каже същото за самата Каролайн.
Скромното, тихо момиче страда от епилепсия. Тя почти няма приятели, освен това Робъртсън е недоволна от външния си вид и има куп комплекси. Докато е бавачка на семейството, Робъртсън развива странна мания по Рейчъл.
Вечерта на 28 февруари 1999 г. Каролайн Робъртсън се обажда на Рейчъл Барбър и й казва, че може да спечели 100 долара, като участва в психологическо изследване за тийнейджъри. Тя казва на Барбър да дойде у дома й след часа на следващия ден и я предупредила да не казва на никого за изследването.
Робъртсън казва на Барбър, че ще започнат изследването с медитация и мислене за “щастливи и приятни неща”. Рейчъл знае, че нейната бавачка е изучавала духовни практики от известно време, така че това не предизвика нейното безпокойство.
Когато Барбър затваря очи и се отпуска, Робъртсън увива телефонния кабел около врата й и го стяга, докато момичето престава да дава признаци на живот. Ден по-късно Робъртсън увива тялото в килим и извиква такси. Тя обяснила на шофьора, че превозва “стара статуя” до имота на баща си. Там тя погребва Барбър в семейното гробище за домашни любимци.
Междувременно полицията активно издирва Рейчъл Барбър. Семейството й съобщило за изчезването на момичето, след като то не се прибрало от училище. Тъй като Рейчъл не била казала на никого за уговорката си с Робъртсън, разследващите не знаели откъде да започнат.
Няколко дни след инцидента Каролайн Робъртсън се затваря в себе си. Тя отива на работа на 2 март, но изглеждала толкова болна, че колега от работата я откарва до вкъщи. Робъртсън прекарва следващите няколко дни у дома в отпуск по болест.
В същото време следователите се опитват да възстановят маршрута на Рейчъл Барбър в деня, в който изчезва. Те скоро открили телефонното обаждане на Робъртсън и свидетели, които видели Рейчъл в деня, в който изчезнала, и те отбелязали, че тя била посрещната на автобусната спирка от жена, която отговаряла на описанието на Робъртсън.
На 12 март 1999 г. детективите нахлуват в апартамента на Каролайн Робъртсън и я намират в безсъзнание на пода в спалнята си. Тя получила епилептичен припадък, вероятно причинен от стреса от последните събития.
В апартамента полицията открила и дневника на Робъртсън, който бил пълен с уличаващи материали. Един запис гласи: “Поставете тялото в килима и го изкарайте на скрито място. Вторник: вземете заем от банката. Почистете старателно къщата и почистете килима.”
До списанието има две извлечения: едно за акт за раждане на името на Рейчъл Барбър и друго за банков заем от 10 000 долара. Разследващите установили, че намерението на Робъртсън е било да избяга и да живее под името Рейчъл Барбър другаде. На 13 март, ден след ареста си, Каролайн признава престъплението си.
През октомври 2000 г. Каролайн Рийд Робъртсън е осъдена на 20 години затвор. Съдията отбелязва “ненормалния, маниакален интерес” на Робъртсън към Барбър. Мотивът е определен като „мания на обвиняемата и нейната ревност към привлекателността и успеха на Рейчъл“.
Опитвайки се „магически да преоткрие себе си като Барбър“, както се изразил съдебният психиатър, Робъртсън може да е смятала, че може да стане също толкова успешна и популярна. Момичето е диагностицирано с разстройство на личността и съдията я нарича “реална опасност за всеки, който няма достатъчно късмет да бъде обект на нейната фиксация”.
Робъртсън прекарва 15 години в затвора, преди да бъде освободена предсрочно през 2015 г. Тя никога не изразява съжаление за престъплението си.
Освен това, докато е в затвора, тя започва да работи върху външния си вид, променя цвета на косата си и отслабва, за да заприлича повече на жертвата си. Разликата е толкова впечатляваща, че майката на Рейчъл Барбър я забелязва веднага щом вижда Робъртсън отново.
„Появи се прилика с Рейчъл“, каза тя. „И дори не само на външен вид. В нейните очи…“
На снимката: Отляво е Каролайн Робъртсън, отдясно е Рейчъл Барбър.
