През 2000 г. Ричард Джоунс е обвинен и изпратен в затвора. Престъплението е извършено през 1999 г. на паркинга на магазин Walmart в Роланд Парк, Канзас, САЩ.
Нападателят се опитал да отмъкне чантата на жена, но тя се съпротивлявала и мъжът избягал само с мобилния й телефон. По време на борбата жената паднала и наранила коляното си, превръщайки рутинна кражба на телефон в тежък грабеж.
По време на първоначалния процес обвинението се основава до голяма степен на показанията на свидетели. Когато видели Джоунс, те веднага го идентифицирали като лицето, извършило престъплението. Ричард винаги твърдял, че е невинен и се е опитвал да докаже, че е бил на рожден ден по време на обира, където е бил видян от няколко души.
По време на процеса никой не обърнал внимание на факта, че той има надеждно алиби и няма веществени доказателства, които да го свързват с местопрестъплението.
Вместо това всички погледи бяха вперени в свидетелите, които настоявали, че са видели на паркинга „светлокож испанец или афроамериканец с дълга коса, опъната назад“. За съжаление, Джоунс е осъден на 19 години и влиза в затвора. Той се опитал да подаде няколко жалби, но всички са отхвърлени.
След като Ричард прекарва доста време в затвора, другите затворници му казват, че има друг затворник, който изглежда точно като него. След като научава за своя двойник, Джоунс се свързва с организация с нестопанска цел, която предоставя правни услуги за „погрешно“ осъдени хора, наречена Midwest Innocent Project.
Най-накрая малко справедливост
Правният екип на Университета на Канзас и Midwest Innocent Project се заинтересували от случая и се опитали да открият истината зад историята с някакъв мистериозен двойник. Те провеждат собствено разследване и правят запитване за мъж на име Рики Амос, който излежава присъда в същия затвор като Ричард.
Адвокатите успели да установят, че Рики живее близо до мястото, където е извършен обирът и който наистина има поразителна визуална прилика с мъжа, излежаващ дълга присъда в затвора за обир, който не е извършил.
Правният екип на Джоунс осигурява ново съдебно заседание, в което демонстрира, че “свидетели, включително жертвата на обира, на които са показани снимки на двамата мъже заедно, вече не можели да кажат със сигурност, че Ричард Джоунс е крадецът”.
Окръжният съдия от окръг Джонсън Кевин Мориарти нарежда Джоунс да бъде освободен на основание, че „никое разумно жури не би осъдило Ричард“ само на базата на показания на очевидци, знаейки за неговия двойник. За съжаление Рики Амос не можел да бъде обвинен, тъй като давността за престъплението е изтекла.
Ново начало
След като прекарва седемнадесет години в затвора за престъпление, извършено от мъж, който поразително прилича на него, Джоунс най-накрая получава шанса да започне нов живот. Напускайки затвора на окръг Джонсън, той казва следното:
“17 години минаха. Какво ли не направих, за да докажа, че не съм виновен за нищо. Благодарен съм на всички, които повярваха в мен и в моята невинност. Благословен съм.”
Известно време по-късно Джоунс подава петиция срещу щата Канзас. Той поискал щатът официално да обяви невинността му и също така поискал 1,1 милиона долара обезщетение.
По-късно в прессъобщение главният прокурор на Канзас Дерек Шмид потвърждава, че е постигнато споразумение.
42-годишният Ричард получава 1 103 945 долара съгласно нов закон, който позволява на затворниците да търсят обезщетение за неправомерно лишаване от свобода.
Освен това му е издадено удостоверение за невиновност и ще получава психологически консултации и медицински грижи за сметка на държавата в продължение на две години.
Джоунс стана първият човек, получил пари чрез този закон.
