Генерал, президент и де факто диктатор на Парагвай.
Този човек, виновен за хиляди убийства и десетки хиляди арести, управлява страната 35 години.
След като идва на власт в резултат на държавен преврат, той концентрира огромни правомощия в ръцете си: президент, главнокомандващ, почетен председател на управляващата партия Колорадо, покровител на католическата църква.
Стреснер обаче с право получил друга титла – “последният тиранозавър на Латинска Америка”.
Бъдещият диктатор е роден на 3 ноември 1912 г. в град Енкарнасион на границата с Аржентина в незабележително семейство на баварски пивовар, емигрирал в Америка в началото на 20 век.
Алфредо завършва артилерийското училище в Асунсион и военната му кариера е само поредица от баналности. През 1932 г. с чин лейтенант Щроснер участва във войната с Боливия, където не се отличава.
Вярно е, че през 1936 г. той получава званието капитан. Още по това време шефовете започват да забелязват чертите на характера на Алфредо, които оставят отпечатък върху цялата му военна и политическа кариера: точност, усърдие, дисциплина, организационни умения, способност за командване, инициативност, постоянство, предпазливост и решителност.
През 1944 г. Стреснер завършва Висшето артилерийско училище в Бразилия и се включва в политическия живот на страната, свързвайки съдбата си с партията Колорадо и армейските кръгове, които подкрепят генерал И. Моринго.
Сега той получава звания едно след друго: до 1951 г. той преминава от подполковник до дивизионен генерал. Това е период на най-остра борба за власт, в която интересите на опозиционните сили, управляващата партия Колорадо, армейският елит, както и традиционната конкурентна борба между САЩ и Бразилия, от една страна, и Англия и Аржентина, от друга страна, се преплитаха, за да подчинят Парагвай на тяхното влияние.
През 1947 г. Парагвай е обхванат от гражданска война. Следва период на анархия. Стреснер се хвърля стремглаво в борбата за власт, като е участник във всички конспирации. През 1952 г. става главнокомандващ. Сближаването между президента Ф. Чавес и Аржентина разтревожи САЩ и Бразилия, което тласна Стреснер и генералите да извършат държавен преврат. На 4 май 1954 г. генералите вдигат въоръжен бунт и свалят Чавес от власт, след което партията Колорадо номинира Стреснер за кандидат за президент.
На 11 юни на изборите, които се провеждат под пълен контрол на армията, има само един кандидат – Алфредо Стреснер. Оттогава той е избиран за президент още пет пъти. Запазвайки външните атрибути на републиката, Стреснер установява режим на военно-полицейска диктатура в страната.
Всичките му преизбирания се случват в атмосфера на терор и измама, да не говорим за пряко нарушение на действащата конституция, която позволява президентът да бъде преизбиран само за един мандат. Основният стълб на режима беше армията и партията Колорадо.
Държавните постове бяха заети от военните, действащи под пълния контрол на Стреснер. Цялата гражданска администрация е разширена с военни методи на ръководство. Въоръжените сили са политизирани: целият военен персонал трябваше да се присъедини към партията Колорадо.
Диктаторът е бил охраняван от над 2 хиляди души. Това включва „охранителен батальон“, който има същата огнева мощ като останалата част от армията.
Корупцията и подкупите стават основните характеристики на диктатурата. Това правят всички официални лица, включително и президента. Те взимат пари всичко: за контрабанда, за сделки с транснационални корпорации, за разрешения за пребиваване, за даване на гражданство. Повечето от печалбите отиват в сейфовете на Стреснер и висшите офицери.
От момента, в който Стреснер идва на власт, терорът и репресиите обхващат страната. Въпреки факта, че населението на Парагвай малко надвишава 3 милиона души, почти 400 хиляди са преминали през затворите, повече от 1,5 милиона са емигрирали.И е невъзможно да се определи колко хора са загинали след мъчения, изчезнали по време на отвличания и наказателни нападения.
Парагвай поддържа отлични отношения с военните правителства на съседните държави – Бразилия, Аржентина, Боливия, Чили.
Въпреки това, към началото на 1980 г. просперитетът на режима на Стреснер приключва – започва икономическата криза. Външният дълг рязко нараства, инвестициите намаляват, безработицата обхваща 45% от трудоспособното население, селското стопанство запада. В същото време започва да се засилва опозиционното движение, което настоява за либерализиране на режима. Но Стреснер няма никакво намерение да го прави. Освен това той се готви да прехвърли президентската власт по наследство на най-големия си син Густав, подполковник от авиацията, което предизвиква недоволство дори сред верните поддръжници на диктатора.
В същото време настъпва охлаждане в парагвайско-американските отношения. САЩ са обезпокоени от нарастването на производството и търговията с наркотици, а освен това съществуването на такъв режим противоречи на тенденцията към демократизация в Латинска Америка. Всичко това взето заедно довежда до факта, че в нощта на 2 срещу 3 февруари 1989 г. в Парагвай е извършен държавен преврат. Той е извършен от колегата на Стреснер, генерал А. Родригес.
След преврата той заминава за Бразилия. Опитите да бъде изправен пред съда за извършените зверства са неуспешни.
