4 октомври 1957 г., САЩ. По всички радиовълни на страната звучи весела музика, понякога заменена от прогнози за времето и изпълнения на забавни комици.
Но изведнъж веселата музика рязко спира. И се заменя с ужасяващо съобщение: „Съветският съюз изстреля първия изкуствен спътник в космоса! И неговият орбитален път минава точно над континенталната част на САЩ!“
САЩ не оставиха тази нагла демонстрация на сила да остане ненаказана. И космическата надпревара започна…
Космическо състезание. И кой спечели?
Днес Съединените щати вярват, че са спечелили тази надпревара. Благодарение на техните невероятни лунни мисии Аполо, които те извършиха между 1969 и 1972 г. Но формално в това събитие няма победители. Тъй като самото събитие не съществуваше юридически. И какво космическо постижение може да се счита за окончателно и окончателно? Полет до друга галактика? Не. Космическата надпревара не е приключила дори днес.
Просто Съветския съюз го няма повече от 30 години. И няма кой да натрие носа на американците, като организира нов етап от състезанието за покоряване на следващата космическа граница. Например – извършвайки полет до Марс.
Но наистина ли няма никой? А Китай? Тази страна постигна значителен напредък в своята космическа програма през последните години. И това е обезпокоително. Тъй като китайците обявиха, че възнамеряват да построят постоянна база с ядрена инсталация на Луната до 2028 г.! Да, това е директно предизвикателство към американците! В края на краищата програмата Artemis на НАСА също предвижда създаването на постоянна лунна база с ядрена инсталация до 2028 г.!
Смятате ли, че на Луната има достатъчно място за научни изследвания и друга работа? Има ли достатъчно място за всички? Възможно е обаче новата космическа надпревара изобщо да не е мотивирана от научни изследвания. Китай може да направи това: веднага щом установи постоянно присъствие на повърхността на Луната, той ще я обяви за своя!
Ще изглежда така: „Жители на планетата Земя. Отсега нататък и завинаги Луната принадлежи на Китайската народна република. Стойте далеч от нея! Това е наша територия“.
Може ли това да се случи? Хм. Защо не. Подобно поведение обаче би нарушило един от най-важните стълбове на космическата индустрия: Договора за космоса от 1967 г.
Всички държави, извършващи космическа дейност, са подписали този договор. И един от основните му принципи е, че небесните тела служат в полза на цялото човечество. И като такива те не могат да принадлежат на никоя държава. Тези разпоредби, заедно с много други закони, правят възможно изпълнението на проекти като МКС. Тъй като държавите просто са принудени да си сътрудничат, за да използват космическото пространство възможно най-ефективно.
По време на изпълнението на програмата Artemis САЩ не планират да нарушават Договора за космоса. Тъй като изпълнението на такава сложна работа е възможно само със съдействието на други космически агенции. Като ESA (европейска) и JAXA (японска). Ако НАСА наруши Договора за космоса, тези организации ще оттеглят подкрепата си за програмата, оставяйки НАСА сама с много трудна задача. Но лунните мисии на Китай са напълно автономни. Това ще позволи на китайците лесно да нарушат договора, без да застрашават плановете си.
И така, как ще завърши новата космическа надпревара?
Ако НАСА успее да се справи с предизвикателството да изгради ядрена лунна база до 2028 г., това със сигурност ще помогне да се гарантира, че Китай спазва условията на Договора за космоса. В крайна сметка претенциите за цялата Луна могат да бъдат признати само ако могат да бъдат оправдани по някакъв начин. Включително законово.
НАСА ще може да направи това с най-малко усилия. Тъй като и двете програми все още са в процес на разработка. Как можете да се спрат китайците? Ами, например, да се направи кацане на онези места, за които Китай претендира. Можете да вземете проби там и дори да оставите някои артефакти. Така ще се избегне ескалацията на напрежението между Китай и САЩ. И в същото време ще подкопае претенциите на Китай към тези области на лунната повърхност.
Въпреки това, ако НАСА отложи мисии след 2028 г. или Китай пристигне на Луната по-рано, това може да създаде проблем. Защото това ще даде на Китай повече време да създаде защита и да подготви обосновка в подкрепа на твърденията си. Това състояние на нещата може бързо да се трансформира в пълномащабна война за лунни територии. Тъй като NASA почти сигурно ще се опита да защити територията на своята лунна база, за да гарантира безопасността на програмата Artemis. И да не дава причина на Китай да претендира за цялата Луна.
Подобно нарушение на Договора за космоса би създало нов и уникален прецедент. Той ще постави основата за бъдещи евентуални марсиански войни, причината за които може да са претенциите на различни държави към марсиански територии. Това състояние на нещата може също така да позволи на Китай да наруши други разпоредби на Договора за космоса. Като например използването на ядрени оръжия на голяма височина за генериране на електромагнитни импулси.
Всъщност не знаем, разбира се, дали плановете на Китай включват превземане на лунната повърхност и създаване на огромни колонии на Марс и Луната. Тази могъща държава е в необичайна политическа ситуация: от една страна, тя иска да доминира и да расте, а от друга страна, тя е силно зависима от износа на стоки и услуги към основните си конкуренти (САЩ и ЕС).
Ето защо, за да не рискуват да попаднат на лоша реакция, китайците най-вероятно няма да смеят да нарушат разпоредбите на Договора за космоса. Въпреки това, фактът, че директорът на НАСА наскоро изрази опасения за това какво може да направи Китай за Луната, предполага, че американците имат интересна информация.
Вероятно показва, че Китай възнамерява да действа много агресивно в космоса.
