Адвокат по морско право твърди, че корабите на ЕС имат равен достъп до водите, няма основания за задържането на нашите в Румъния
Няма никакви основания за арестуването или конвоирането на българските кораби и екипажите им, защото като страни членки на ЕС, България и Румъния имат равен достъп до водите.
Това заяви в “Денят започва” по БНТ Димитър Димитров – адвокат по морско право.
“Опазването на морските биологични ресурси и рибарството попадат в изключителната компетентност в ЕС. С присъединяването на България и Румъния в Съюза ние сме казали образно: “предоставяме ти власт от наше име да управляваш нашите морски пространства”. От своя страна ЕС е определил със закони, че всички кораби на ЕС имат равен достъп до водите, съответно български кораби имат равен достъп до водите на Румъния”.
Двама български инспектори са били на борда на един от румънските гранични катери при задържането на рибарските кораби. Според техните констатации няма данни за незаконен улов на акула, каза още адвокатът.
Реклама
“Нашите кораби са ловили калкан, той е бил на борда им, никой не се е притеснявал нито да го улови, да го декларира или да го остави на борда, за да бъде проверен от румънските служби. Казус с калкана не виждам, страната ни има квота за общо допустим улов и трите кораба са снабдени с разрешителни”.
До днес няма изпратено уведомление от румънската страна за задържането на корабите, макар че такова трябва да бъде направено веднага, коментира още той.
“Считам, че е грешка от страна на колегите от Румъния, надяваме се че днес държавата ни ще бъде уведомена. Тя следва да бъде незабавно уведомена в такива случаи, още повече, че това е съвместна проверка на двете агенции по рибарство на България и Румъния”, посочи адв. Димитров.
Последно Румъния арестува наш кораб за сходно нещо през 2011 г. Тогава властите там държаха плавателния съд една година, но сега адвокат Димитров очаква, че двете страни ще се споразумеят още тази седмица.
Конвенцията на ООН по морско право е използва като аргумент, че отделните държави могат сами да опредеят правилата в морските си пространства, коментира още Димитров.
“Има няколко вида морски пространства, но Конвенцията на ООН е действащ нормативен акт, който не противоречи на правото на ЕС и ключът тук е, че ние сме страни членки на ЕС и сме се съгласили Съюзът да управлява морските биологични ресурси от името на държавите членки”, заяви той.
*
Калканът е дънна риба и рядко плава. Вирее до дълбочина 40 – 80 m. Съществуват около 30 вида, 3 от които се срещат в България. Обикновено достига дължина около 1 метър и тегло – 4 кг. Някои видове като Rhombus maeoticus достигат тегло до 15 кг. Продължителността на живота е около 15 години. Тялото е със специфична форма – несиметрично, плоско, ромбовидно. Малките са симетрични риби, които с израстването си придобиват измененията на възрастните. Горната част на калкана е осеяна с многобройни бели, кафяви и черни петна, покрито с островърхи костни плочки (подобни на копчета). Очите са разположени върху едната (горната) страна на тялото. Калканът има гръбна и анална перка.
За тези риби е характерна мимикрията. Те бързо променят цвета и рисунъка на тялото си по подобие на средата (пясъчна, камениста и др.), където се намират. Тази камуфлажна окраска, освен че им помага особено много, когато трябва да се предпазят от враговете си, е удобство за тях, когато си търсят храна.
Калканът е хищник. Прекарва по-голямата част от времето си заровен в пясъка, дебнещ своята плячка. Когато го доближи риба, той „скача“ и лакомо я поглъща. Основната му храна са дънни риби и ракообразни, парчета зарган и сафрид. По-малките се хранят с дребни ракообразни и скариди.
Висококачественото месо на тази риба я прави предпочитан деликатес.
