През втората половина на 19 век, белязана от победоносната стъпка на индустриализацията, се случват рекорден брой кражби с взлом за онези времена. Конкуренцията между производителите на сейфове и крадците става все по-интересна. Първите са в постоянно търсене на иновации. Не по-малко новатори обаче са и последните – често квалифицирани шлосери, които прилагат професионалните си умения и способности в незаконния занаят.
В зависимост от използваните средства по това време има 3 основни метода за разбиване: 1 – с помощта на дубликат или откраднати ключове, 2 – с помощта на специални инструменти, 3 – с помощта на шлосерски инструменти и груба сила.
От 80-те години на XIX век, когато надеждността на ключалките се увеличава значително, силовият метод става основен. Арсеналът на тогавашния крадец включвал ръчни циркулярни бормашини и фрези, триони, длета, чукове и тежки болтове, с които се деформирали касите.
Крадците са били въоръжени с четири основни техники:
1) Взлом на депозитни сейфове.
2) Разбиване на сейфове чрез пробиване на стените с бормашина с индустриална диамантена глава. На този усъвършенстван инструмент не могат да устоят материалите в онова време и крадците бързо го адаптират към собствените си цели. В резултат на това производителите на сейфове в края на 19 век са били принудени да започнат да използват сплави с висока якост.
3) Разбиване на индивидуални банкови сейфове. Историята помни няколко особено забележителни случая на такива грабежи и техните извършители, по-специално Берлинския епизод на братята Сас.
4) Най-честите атаки са срещу банкови администратори, които държат ключа – те просто са принудени да отворят трезора със съкровището. В криминалните хроники има случаи, когато крадците влизат вечерта в апартаментите на администраторите, вземат членове на семейството им за заложници, като по този начин ги принуждават да отидат с тях в банката и да отворят трезора.
Първата кражба на съдържанието на сейф чрез насилствено притежание на ключ (Northampton Bank, Ню Йорк) датира от 1885 г. и е извършена от известния престъпник О’Брайън (O’Brion). О’Брайън през следващите години има цяла поредица от кражби в Мюнхен, Виена, Париж. Кариерата на престъпника е прекъсната от френската полиция в Тулуза, където е арестуван едва пет години по-късно – през 1890 г.
За ХХ век най-значимата е кражбата с взлом, извършена през 1929 г. от братята Сас
27 януари 1929 г., понеделник сутрин. Служители на депозитния офис на Discount Bank, разположен в Берлин на Kleistrasse, правят неуспешни опити да отворят вратата на сейфа и предполагат, че причината е повреда на ключалката. Усилията на поканените служители на производителя на сейфовете също били напразни. На 30 януари страните решават, че няма изход – ще трябва да разбият стената на сейфа. Тази процедура отнема 14 часа, а резултатът от нея хвърля всички в ужас: 170 клетки, наети от клиенти, са разбити, изчезнали са скъпоценни камъни, златни монети, бижута, както и 40 000 райхсмарки и еквивалента на 120 000 райхсмарки в чуждестранна валута.
Разследването установило, че нападателите са прокопали тунел към трезора на банката от мазето на близка сграда. Те демонтирали част от фундамента и през вентилационната шахта проникват в сейфа. След като блокирали вратата на сейфа отвътре, за да не може да се отвори от залата, нападателите спокойно задигнали ценното съдържание на трезора.
Тогава криминалната полиция на Берлин не успява да докаже нищо и братята продължили престъпната си дейност. Три години по-късно в Копенхаген се отбелязва скок в неразкритите кражби с взлом. Братята Сас са поставени под наблюдение. При претърсване в един от хотелите в Копенхаген те открили подробни планове за офисите на 17 местни фирми, както и чертежи на нови сейфове за градската спестовна каса.
Датски съд осъжда братята Сас на четири години затвор. След като излежават присъдата си, през 1938 г. те са предадени на германското правосъдие. Допълнителна присъда през 1940 г. по делото за проникване в сейф в Сконтовата банка добавя на Франц Сас 13 години, а на брат му Ерих 11 години тежък труд. След изтърпяване на сроковете и двамата са поставени под административен надзор. Кариерата им завършва безславно и трагично: и двамата са убити, докато се опитват да избягат.
