Серийната отровителка Мари Александрин Бекер, по баща Петижан, е родена през 1877 г. в Лиеж, Белгия. През по-голямата част от живота си тя има репутацията на обикновена домакиня.
Аферата с него разкрива тъмните ѝ страни, които Мари вероятно е крила дълго време. Тя мразела самата мисъл да остарее и чувствала, че нейният скучен и безинтересен съпруг стои на пътя на всичко, което тя наистина желае.
Тя решила, че единственият начин да си върне изгубената младост е да го убие и да започне всичко отначало. Тя му дала смъртоносна доза дигиталис, взела парите от застраховката му и ги използвала, за да отвори магазин за дрехи.
През 1934 г. Бейер престанал да я интересува и тя го отровила със същото лекарство като бившия си съпруг.
Очевидно той направил завещание на името на Мари и след като поставил подписа си в него, подписал смъртната си присъда, защото парите на Мари били на изчерпване.
Новият ѝ начин на живот шокирал съседите ѝ. Бекер прекарвала нощите си в зали за танци и нощни клубове, където се забавлявала с мъже, доста по-млади от нея. Тя плащала на млади жигола за секс.
Магазинът за дрехи бил популярен, но приходите, които генерирал, не можели да се справят с нейните разходи.
Когато нейната възрастна приятелка Мари Кастадо се разболява в началото на юли 1935 г., добрата вдовица Бекер предлага да се грижи за нея. Не е изненадващо, че състоянието на Кастадо се влошава. На 23 юли тя вече е мъртва. Мари Бекер също така била приятелка с други възрастни дами… всички те последвали мадам Кастадо до гроба през следващите месеци.
По-късно Бекер недвусмислено заявява, че няма нищо по-важно (или по-свещено) от начина на живот, който тя избрала.
Когато познатите на старите жени свършили, Мари започнала да трови клиентите си с дигиталис, смесвайки го в чаши за чай в задната част на магазина, докато обсъждали последните модни тенденции.
Когато отровата започвала да действа, тя прибирала всички пари на клиентите и след това връщала отровените жени обратно в собствените им домове, където те умирали “по неизвестни причини”. Известно е, че Бекер е извършила най-малко единадесет убийства, но според някои оценки тя е убила два пъти повече хора, преди да бъде арестувана.
Когато една от приятелките й казала на шега, че съпругът ѝ е толкова досаден, че тя иска той да умре, отровителката ѝ казала: „Ако наистина го искаш, мога да ти дам прах, който няма да остави никакви следи“.
Жената отишла в полицията (която все пак подозирала Бекер от известно време. Преди това полицията получила анонимни писма, обвиняващи я в убийства). Мари е арестувана (през 1936 г.). Телата на нейния съпруг Бейер и някои от нейните приятели и клиенти са ексхумирани.
Открити са следи от отрова. При претърсване в къщата ѝ са открити бижута, дрехи и лични вещи на жертвите. Полицията открива и най-малко една бутилка дигиталис. Тя е обвинена в убийства.
Свидетели на процеса казали, че отровителката Бекер присъствала на погребениято на жертвите си и е изобразявала драматично скръбта си. Според разказите им, тя коленичила на гробовете и хълцала истерично… а след това била видяна да танцува в нощните клубове на Лиеж и щедро да харчи откраднатите пари.
Бекер не се преструвала на невинна. Тя злорадствала и описвала с лукаво презрение как са загинали нейните жертви. Мари Бекер е изпратена в затвора до живот, тъй като по това време в Белгия няма смъртно наказание. Умира в затвора през 1942 г.
