Другарят Мао е бил много интересна личност. От една страна, пламенен революционер, попил тезите на болшевишката култура, от друга, съзнателен традиционалист. Той пише стихове в класическия китайски стил, познава добре китайските исторически текстове и се занимава с калиграфия. А това, което се знае за живота на Мао, например от мемоарите на неговия лекар, показва, че дори в трудни полеви условия той винаги е бил заобиколен от момичета.
В края на живота си другарят Мао е буквално заобиколен от момичета: правят му масажи, допринасяйки за възбуждането на жизнената енергия.
„Той страстно, до самозабрава, обичаше да чете. В библиотеката, в кабинета, в спалнята имаше книги навсякъде. Когато отиваше някъде, имаше малко багаж със себе си, но носеше книги в дървени кутии. Тук той наистина, както се казва, не изпускаше свитъците от ръцете си, тоест не се разделяше с книгите и винаги четеше.“
Когато яде, когато го подстригват и бръснат, когато си ляга – не изпуска книгата от ръцете си. Той не се движи достатъчно; максимум – десетминутни разходки из двора, а понякога и танци в събота. Пушеше, почти не изпускаше цигарата от устата си; дни и нощи прекарваше в облаци дим; той пиеше силен гъст чай безкрайно. Той спеше изненадващо малко. Хранеше се твърде хаотично; и тук нямаше ред. Много често той ядеше само веднъж на седем или осем часа, а дори и на десет или повече часа“, описва личният му лекар китайския лидер.
След като става държавен глава, Мао придобива летни вили. Отначало той се установява в летния императорски дворец Yiheyuan в Пекин, след това живе в Shuangqing в предградието Xiangshan (Ароматните планини) на Пекин. Най-вече той обичал да посещава селската къща на брега на езерото Сиху в Ханджоу. Там той прекарва няколко години.
В началото на 60-те години политикът се премества на територията на бившия зимен императорски дворец – Забранения град. В същото време Мао не заема покоите на императора, установявайки се в друга част на двореца – Zhongnanhai, където живее и работи цялото висше ръководство на КНР.
През лятото Великият кормчия много често живее в курорта Бейдайхе на брега на Жълто море. Там възниква цял град от вили, които традиционно са заети от партийния елит на КНР. Мао се намира на ограден парцел, специално предназначен за него с едноетажни къщи. Територията е внимателно охранявана.
В същото време специалният влак, с който той пътува из страната, също може да се счита за дом на Мао. Този специален влак включва и вагони за обслужващ персонал: секретари, пазачи и слуги. Автомобилите са произведени в ГДР. Както по-късно си спомнят очевидци, германците били много изненадани от това колко щателно китайците избират вътрешната облицовка на колите на държавния глава: те дават на германците инструкции с каква тъкан да се тапицират колите. В същото време материалът със сигурност трябва да е украсен с жълти хризантеми – символ на уважение и възхищение. Построена е и тоалетна според навиците на Мао. Основният атрибут там е масата, тъй като държавният глава не се разделя с книги и документи.
Колите на лидера
Освен с влак, лидерът обича да пътува с кола. Сега първите китайски лимузини на марката Red Flag, които превозват Великия кормчия и други висши партийни лидери, са изложени в един от частните музеи в Пекин. Първият автомобил от марката Red Flag е произведен през 1958 г. Почти пълно копие на американския Chrysler.
Не човек
Говори се, че за разлика от останалите, Мао се нуждае от пет часа сън на нощ или дори четири. В същото време сънят на китайския лидер е доста лош, често той трябвало да се спасява със сънотворни. Според спомените на неговия личен лекар Ли Жисуи, лидерът не можел да спи няколко дни, а след това заспивал за 10-12 часа. Режимът на Мао е нарушен, той често работи през нощта и почива през деня.
Други източници обаче твърдят, че инициаторът на Големия скок, в резултат на който, според различни оценки, 50 милиона китайци са умрели от глад, е имал буржоазни гастрономически навици. Любимата му храна често се доставя в Пекин със специални полети от цялата страна. Живи риби от град Ухан, на 600 километра от столицата, са транспортирани в специални чували, пълни с речна вода. Освен това е назначен специален човек, който отговаря за осигуряването на рибата с кислород. За обикновените китайци по онова време рибата, както и месото, са редки деликатеси. Мао, който се заклева да споделя последните трохи с хората по време на глада, избира в менюто си морски дарове, пилешко, свинско, агнешко и телешко.
Мао бил особено загрижен за собствената си безопасност. Стражите не затваряли очи денем и нощем, защитавайки го. Цял персонал от медицински сестри, лични лекари и готвачи също били постоянно наоколо.
Повече от 100 души са охранявали директно Мао. Те са избрани по следния критерий: на първо място, сред тях не трябва да има дори двама земляци, младите хора трябва да са силни, здрави и решителни. Предимно те са били неграмотни или полуграмотни селяни. Впоследствие водачът решава да ги образова, поне да ги научи да пишат и четат. За тях е създадено специално вечерно училище. В резултат на това бойците завършват начален и прогимназиален курс. Малко от тях са учили в университети.
Бодигардовете на Мао били особено внимателно подбрани. Те трябвало да му харесат както външно, така и вътрешно. Всички обаче били млади. С напредването на възрастта гвардейците отстъпвали място на други бойци, отивайки да служат на други длъжности в Министерството на обществената сигурност. От обкръжението на лидера казват, че той е в известен смисъл баща на бодигардовете си.
Мао бил много педантичен към старите неща. Така например имал две пижами, на всяка от които имало повече от петдесет кръпки. Освен това мразел новите обувки.
Китайският лидер много ценял комфорта си, затова отказвал да носи нови неща.
Тайните на дълголетието
Според доктора на Мао китайският лидер мечтаел за дълголетие. Всяка сутрин китайският народ се събуждал с лозунга: “Десет хиляди години на председателя Мао!” Той мечтаел да си спечели дълголетие чрез любов с девици, така че любовниците често се сменяли в леглото му. Най-често това са момичета от прости селски семейства. Те идеализирали своя лидер, така че времето, прекарано с него, било по същество чудо за тях. Те били набирани от специални културни групи към военните отряди.
Според разказите всички момичета заявяват, че лидерът е прекрасен любовник, много могъщ и силен мъж. Въпреки това, огромният брой сексуални връзки са станали причина за инфекция с венерически болести. Момичетата смятали, че е голяма чест да бъдат заразени от председателя. Самият Мао отказвал да се лекува. Тъй като имал много заболявания, въпреки че представлявали заплаха за здравето му, те били безсимптомни, той казвал на своя лекар: „След като нищо не ме боли, значи не е страшно.“
В допълнение към много любовници, най-младата от които била на 14 години, той имал три законни брака и най-малко шест деца.
Въпреки факта, че Мао Цзедун отчаяно се опитва да удължи живота си с помощта на женската енергия, той умира на 83-годишна възраст. Той имал здравословни проблеми, свързани предимно с хигиената. Никога не се къпел, вместо това го избърсвали с мокри, горещи кърпи. Не си миел и зъбите. Сутрин изплаквал устата си със зелен чай и дъвчел чаени листа. Поради това върху зъбите му се образувала зелена плака, по-скоро кал. Когато лекарят го предупредил за необходимостта от спазване на хигиена, той отговорил: “Тигрите не мият зъбите си.”
Мао Цзедун се смята за един от най-великите представители на китайската нация в историята. В очите на хората си той е мил и чувствителен, умее да изслушва и да казва навреме правилните думи и да дава съвети. Той е защитник на китайците, който дава живота си, за да се бори за тяхната свобода и чест.
