Този път ще говорим за тиранина Аугусто Пиночет. Интересът към него не отслабва нито по време на управлението му, нито след като напуска поста си.
Пресата беше развълнувана от съобщенията за все повече и повече наказателни дела, заведени срещу Пиночет и приключени със същата скорост. Тази информация беше смесена с доклади за здравословното му състояние. Най-вече чилийците се интересуваха от въпроса: ще доживее ли той да види процеса и да отговаря за смъртта на хиляди хора по време на неговото управление? В същото време, дори и сега, след смъртта си, Пиночет не оставя местните жители на мира, предизвиквайки яростна омраза.
Политическо завещание
Около 200 приятели и съмишленици се събраха на рождения ден на бившия диктатор Аугусто Пиночет. Известно време след началото на празника в залата се появи немощен 91-годишен мъж в инвалидна количка. Той се усмихна някак загадъчно и отчуждено, без да пуска ръката на любимата си жена Лусия Ириар. Тя изчете послание, което беше отправено не само към събралите се, но и към всички чилийци. Както се оказа, това беше прощално парти – няколко седмици след тържеството бившият тиранин почина.
„Не тая злоба към никого (…). Свалянето на социалистическия режим на президента Салвадор Алиенде през 1973 г. беше необходима стъпка за предотвратяване на разпадането на Чили и превръщането на страната ни в основен играч в Латинска Америка“, се казва в писмото.
Пиночет също така критикува преследването на своите поддръжници, отбелязвайки, че “смелостта и решителността на тези мъже са направили Чили най-богатата страна в региона”. В това послание обаче се очакваше нещо друго от диктатора – подобие на разкаяние. Надеждите донякъде се оправдаха: политикът каза, че поема пълна политическа отговорност за всичко, което се случи в страната през годините на неговото управление, като отбеляза, че „когато всички политически страсти утихнат, историята обективно ще оцени нашата работа“. Пиночет се надяваше, че потомците му ще го оправдаят и ще признаят заслугите му като държавник. Вместо това срещу диктатора бяха заведени над 140 дела за убийства, изтезания на затворници, финансови измами, корупция и трафик на наркотици.
Годините на неговото управление все още са покрити със слухове и предизвикват много спорове. Почитателите на Пиночет настояват, че той е успял да спаси нацията, като демонстрира възможността за модернизация дори в лицето на авторитарната политика. Противниците на диктатора твърдят, че последствията от управлението на неговия режим трябва да бъдат разплитани до днес. В същото време не може да се отрече, че тиранинът извърши някои икономически реформи и дори се наблюдава икономически растеж в страната под негово управление. Страната обаче успява да постигне такива резултати на твърде висока цена: по време на управлението на Пиночет загинаха и изчезнаха повече от 3 хиляди души, други 30 хиляди души бяха измъчвани. Повече от милион чилийци живеят в изгнание.
Портрет на истински диктатор
Биографите на Пиночет го описват като един от най-консервативните хора на своето време.
Той спазва строг дневен режим, не пие, не пуши, не обича да гледа телевизия. Той се съгласяваше да даде интервю само при условие, че журналистът е стриктно облечен и избръснат. Най-много от всичко диктаторът не харесваше обеци в мъжко ухо. Според съвременници Пиночет изглежда така: малки очи, студен и любознателен поглед, тънки твърди устни, рядка гладка коса.
Бъдещият чилийски тиранин е роден през 1915 г. в семейството на митнически служител и икономка, като е най-големият от шестте деца на двойката. Родителите на Аугусто са вярващи, така че те възпитават в сина си в любов към католическата църква.
Бъдещият диктатор показва способности за учене от детството. Той чете много и слуша музика, а впоследствие пише научни трудове по география, геополитика и военна история. Физически нещата са по-зле. От детството момчето не се отличава със сила, смелост и добро здраве – но той упорито започва да ходи на плуване и бокс. Още тогава целенасоченият човек разбрал, че ако искаш да постигнеш нещо, трябва да отидеш в армията. Там той се издига в йерархията, като става един от най-близките поддръжници на президента социалист Салвадор Алиенде.
Детството на Пиночет преминава в периода на Голямата депресия в началото на 20-30-те години на ХХ век, така че той знае от първа ръка за колапса на икономиката. Ето защо той не харесва икономическата политика на Алиенде. През 1973 г. инфлацията надхвърля 600 процента. Правителството конвулсивно намалява отпускането на средства за заплати и социални помощи. Мимолетното управление на Алиенде се превърна в технически фалит и масови стачки.
В опит да предпази армията от антиправителствени действия, Алиенде назначава Пиночет, който се ползва с голям авторитет сред военните, за главнокомандващ на чилийската армия. След като уверява президента в своята лоялност, генералът поема армията и организира преврат за по-малко от три седмици. Този преврат влезе в историята на страната като един от най-страшните и кървавите. Президентският дворец Ла Монеда е щурмуван. Алиенде, не искайки да се предаде на предателите, се самоубива. Над 2,2 хиляди негови привърженици или просто минувачи са убити, много от тях с особена жестокост.
Властта в страната преминава към военната хунта, но още на следващата година Пиночет става върховен глава на нацията, а след това и президент.
На първо място, той се заема с икономическата реформа: либерализация на цените, премахване на ограниченията за правене на бизнес, приватизация и въвеждане на капиталова пенсионна система. При новите условия в страната нахлуват чуждестранни инвестиции и се възобновява сътрудничеството с международните финансови институции. В резултат на това икономиката на страната започва да расте бързо.
В същото време дори и най-острите критици на Пиночет не могат да отрекат заслугите му за създаването на чилийското „икономическо чудо“: диктаторът преодолява дефицита на държавния бюджет и елиминира черния пазар, който процъфтява по време на управлението на Салвадор Алиенде.
Освен това през 1978 г. Чили приема закон за политическа амнистия, който спря репресиите. При него започна диалог с опозицията, който продължи дори въпреки опита за убийство на диктатора, организиран от войнствени привърженици на прокомунистическия курс. Заслугите на тиранина обаче не бива да се надценяват: докато елитът е приказно богат, работническите квартали тънеха в бедност. Безработицата сред икономически активното население достигна 30 процента.
През 1988 г. в Чили се провежда референдум, според резултатите от който жителите на страната не искат да видят Пиночет като президент до 1997 г. След като загуби вота, диктаторът не се вкопчи във властта и подаде оставка. 1990 г. Чили се върна към демокрацията.
В същото време цялата власт всъщност беше запазена в ръцете на Пиночет: той остана още осем години командир на сухопътните сили, както и доживотен сенатор.
Властта все още е в ръцете на диктатора
През есента на 1998 г. започва нов етап в живота на Пиночет: той е арестуван в Англия, където 83-годишният мъж е на лечение. След това започват поредица от преследвания и обвинения. Той беше заподозрян в неплащане на данъци в размер на 4 милиона долара от 1998 г. до 2003 г., фалшифициране на документи (включително 12 паспорта, които бившият диктатор е използвал за откриване на незаконни сметки в чуждестранни банки), укриване на информация за размера на недвижимите имоти, притежавани от семейството на тиранина.
Висшите съдебни инстанции постоянно или лишаваха Пиночет от парламентарен имунитет, или забраняваха наказателното преследване на бившия политик за престъпления, извършени от него през годините на военната хунта. Така съдът в Сантяго лиши бившия диктатор от имунитет срещу наказателно преследване по обвинения в данъчни престъпления и финансови измами. Няколко часа по-късно обаче същият съд спря наказателното преследване на генерала по делото за операция “Кондор” заради влошеното здравословно състояние на обвиняемия. Тази операция е разработена от чилийската тайна полиция, заедно с разузнавателните служби на Аржентина, Боливия, Парагвай, Уругвай и Бразилия, за борба със силите, които се противопоставят на латиноамериканските диктатури. Като част от тази операция бяха убити стотици чилийци, които след военния преврат през 1973 г. се опитаха да намерят убежище в съседни на Чили страни.
Пиночет остана върховен главнокомандващ почти 10 години, след като напусна президентския пост.
Адвокатите на диктатора постоянно заявяваха, че старецът страда от деменция, диабет, затлъстяване, артрит, хипертония и затова не може да отговаря пред съда.
Пред лицето на смъртта
Пиночет почина във военна болница в Сантяго. По това време слуховете отдавна се разпространяват из страната, че бившият диктатор е много зле. Малко след рождения си ден той получава инфаркт, 91-годишният политик е откаран в болница и претърпява сърдечна операция. Семейството на диктатора настоява да бъде освободен.
Пиночет си отиде без да бъде официално осъден за престъпленията си. Чилийците възлагаха големи надежди на новия президент, който дойде на власт през 2006 г., социалистката Мишел Бачелет, чиито родители също са подложени на репресии по време на управлението на Пиночет. Тя обаче беше принудена да действа много внимателно, за да не си навлече гнева както на привържениците, така и на противниците на режима. Това обяснява решението, свързано с церемонията за сбогуване с Пиночет: той е погребан с почести, като беше обяснено, че това е направено, за да се почете паметта на бившия главнокомандващ на армията, а не на президента на държавата.
