Джовани Батиста Бугати, известен като Мастро Тита (Сенигалия, 1779 г. – Рим, 1869 г.), е италиански палач, който е екзекутирал 514 души за 68-годишната си дейност.
Той става палач на 17 години, през 1796 г. Бугати отбеляза 516 имена на екзекутираните, но двама осъдени бяха извадени от списъка, единият, защото беше застрелян, а другият, защото беше обесен от неговия помощник. На 17 август 1864 г. Винченцо Балдучи го наследява и папа Пий IX му присъжда пенсия от 30 скуди на месец.
Ужасните и жестоки екзекуции са били един от най-популярните ритуали в Рим. Когато някой е трябвало да бъде обезглавен, площадите винаги били пълни. Било представление както за възрастни, така и за деца.
На 19 май 1817 г. Джордж Гордън Байрон е на Пиаца дел Пополо, когато трима осъдени (Джовани Франческо Трани, Феличе Роки и Феличе Де Симони) са обезглавени: поетът описва това преживяване в писмо, адресирано до неговия издател Джон Мъри.
„Двама от тези мъже – се държаха съвсем спокойно – но първият от тримата – умря в голям ужас и нежелание, което беше много ужасно, той не легна и свещеникът беше принуден да заглуши възклицанията му с още по-силни увещания, главата бе отсечена преди окото да може да проследи удара, но от опита да си дръпне назад главата, въпреки че бе държана напред от косата – първата глава е отрязана близо до ушите, а другите две са отстранени по-чисто.
Болката на екзекутираните изглежда малка, но ефектът за зрителя е много стряскащ и плашещ. Гледката на първия екзекутиран мъж ме накара да се почувствам много зле. Това, което се случи, ме накара да потреперя така, че едва успях да държа бинокъла (стоях близо, но бях решен да гледам с внимание) второто и третото (което показва колко ужасно скоро всичко става безразлично) Срамувам се да кажа, не ми повлия и не предизвика уплаха или такива чувства като гледката от екзекуцията на първия”.
