Зад маската на добродушна и дружелюбна медицинска сестра, която трябва да се грижи за болни хора, се криело истинско чудовище, жадуващо да убие колкото се може повече беззащитни пациенти. Най-малко осем души са нейните жертви. И най-лошото е, че Елизабет най-вероятно никога нямаше да бъде хваната, ако не беше сама признала всичко.
Когато признава, че е убила осем възрастни пациенти и неуспешно се е опитала да убие още шестима пациенти между 2007 и 2016 г., тя беше наречена “най-зловещият сериен убиец в Канада” от медиите. Какво я накара да го направи? Всъщност историята на Елизабет е много по-тъжна, отколкото може да изглежда на пръв поглед.
Ранни години
Елизабет Трейси Мей “Бети” Ветлауфер е родена през 1967 г. в малкото канадско градче Уудсток. Родителите й, Дъг и Хейзъл Паркър, са много строги и религиозни хора, които контролират всяка стъпка на момичето.
Като тийнейджър тя осъзнава, че харесва момичета, но заради религиозните си родители Ветлауфер се опитва да преодолее тези чувства. По-късно Елизабет казва, че поради тази причина започнала да мрази първо себе си, а след това и всички около себе си. Възможно е точно заради това околните да са започнали да забелязват в нея коварство и отмъстителност, които с възрастта тя ще се научи да крие добре.
Избор на професия
Първоначално Елизабет искала да се занимава с журналистика, но по настояване на родителите си постъпила в Баптисткия библейски колеж, където трябва да учи медицина.
След като завършва колежа, Елизабет получава работа в местната социална служба, където работи с хора с увреждания. Малко по-късно тя решава да продължи обучението си по медицина в Conestoga College, за да получи висше образование.
Първи убийства
Елизабет дълго време има случайни заработки или получава обезщетения за безработица, но през 2007 г. решава да си намери постоянна работа. Така тя попада на позиция в старческия дом Caressant Care, която се нуждае от „отговорна и грижовна медицинска сестра“. Това е мястото, където ще бъдат извършени повечето от нейните убийства.
Първата жертва на Елизабет е 84-годишният Джеймс Силкокс, пациент с деменция и диабет, който починал през септември 2007 г. Изглеждало, че е умрял от естествена смърт, но това било убийство, предизвикано от глас, който казал на Елизабет: „Той трябва да умре“. Още на следващия ден сестрата неколкократно превишила необходимата на мъжа доза инсулин, което причинило смъртта му.
Първоначално колегите смятат Елизабет за точен служител, който няма пропуски в работата. Освен това тя е доста приятна в общуването и изглежда много добродушна: интересува се от работата си, любезна е и се усмихва сладко. По-късно обаче започват да се забелязват странни неща у нея, които вероятно се проявяват поради употребата на алкохол и наркотици.
Но през 2012 г. ситуацията започна да се влошава и Елизабет е отстранена от работа четири пъти за „грешки, свързани с лекарствата“ (с прости думи, тя умишлено давала на пациентите грешните лекарства). В крайна сметка търпението на ръководството приключва и през март 2014 г. Елизабет е уволнена заради сериозен инцидент – дала на пациента грешното лекарство (мъжът е спасен по чудо).
След това Елизабет смени няколко временни работни места в други лечебни заведения, без да остава никъде повече от 3-4 месеца. Накрая осъзнала, че не може да се справи сама със зависимостта си и решила да потърси помощ.
На 16 септември 2016 г. Елизабет се озовава в Центъра за наркомании и психично здраве (CAMH) в Торонто. Там 50-годишна медицинска сестра написва многостранична изповед, в която изброява възрастни пациенти, починали “благодарение” на нейните грижи.
Изповед
В изповедта си, освен че описва убийствата, Вет Лауфер говори за особено дълбокия си гняв към жертвите, към живота и към работата. Оказало се, че тя яростно мрази всичко, което я заобикаля, и всеки ден е за нея борба с гнева, който Елизабет се опитваше да заглуши с алкохол и наркотици.
След като получили и прочели нейните признания, служителите на центъра онемели и се уплашили. Някои дори не вярвали, че Ветлауфер наистина е убила някого. Те обаче решили да предадат бележките й на полицията, за да се разбере истината.
На 5 октомври 2016 г. Елизабет е извикана на разпит в полицията. Тя чистосърдечно признава, че умишлено е предозирала лекарства на уязвими възрастни пациенти на възраст от 75 до 96 години, за да не предизвика подозрение смъртта им. Между другото, всички от членовете на семейството на жертвите до лекарите вярвали, че възрастните хора са починали от естествена смърт.
След разпита, продължил два часа и половина, Вет Лауфер признава, че е убила осем души. Тя допълнила, че се е опитала да убие още шестима души, но те оцелели.
Доказателства и съд
Въпреки че времето на смъртта на пациентите съвпада с посоченото от Елизабет, полицията все още има съмнения, че всичко това е вярно. Просто казано, те не са имали достатъчно доказателства, за да повдигнат обвинения. На Елизабет било позволено да се прибере. Още повече, че е била приютена… от родителите си, които не можели да повярват, че дъщеря им е станала убийца.
Но Ветлауфер не живее дълго под крилото на възрастните си баща и майка. Намерени са доказателства и на 24 октомври 2016 г. тя е арестувана и обвинена в осем убийства.
Новината за ареста предизвика вълна от възмущение в медиите. Коварните убийства, извършени от Елизабет, подкопаха общественото доверие в системата за грижа за възрастните хора в Онтарио. В края на краищата властите открито казаха, че ако не беше признанието на Елизабет, никой нямаше да предположи, че това са убийства.
Изненадващо по-късно се оказва, че Елизабет се е опитала да спре убийствата и още през 2014-2016 г. е разказала за стореното на няколко свои познати: бившия си партньор и пастора си, но никой не е взел думите й на сериозно.
Знаех разликата между правилно и грешно, но бях обхваната от “вълни”, които не можех да контролирам – казва пред съда бившата медицинска сестра. – Господ или дяволът, или някой друг искаше да го направя. И аз го послушах…
Мислех, че след убийствата ще получа прилив на сили, но никога не съм се наслаждавала. С всяка смърт се чувствах все по-зле и по-зле.
На 27 юни 2016 г. тя получи осем доживотни присъди (за всяко едно убийство) без възможност за замяна през следващите 25 години. Съдията, произнасяйки присъдата, нарече Ветлауфер „сянката на смъртта“, извършила най-зловещите убийства, с които някога се е сблъсквал.
