Последната седмица от живота на американския класик е обвита в мистерия в духа на творбите на самия писател.
Малко преди смъртта му в живота на писателя започва нова бяла ивица. Той трябвало да се ожени за богата вдовица Сара Елмира Ройстър, в която бил влюбен на младини. Богат фен на По предложил да му помогне да създаде списание. Писателят се сгодил със Сара и по нейно желание се присъединил към общество за трезвеност, като обещал да не пие никога повече.
През целия си живот По има проблеми с алкохола, но след смъртта му те са силно преувеличени. Той не бил алкохолик, но в трудни моменти и особено след смъртта на първата му съпруга Вирджиния, често грабвал бутилката. Известният приятел по чашка на По, авторът на „Конникът без глава“, Майн Рийд, припомня, че По пие малко поради специалната си чувствителност към алкохола – една чаша шампанско го довежда до безпомощно състояние.
На 27 септември 1849 г. По тръгва с параход от Ричмънд за Балтимор, откъдето отива във Филаделфия и накрая в Ню Йорк, където живее по това време. Трябвало да подготви сватбата, насрочена за 17 октомври, и да реши някои литературни и редакционни въпроси. Писателят така и не стига до Филаделфия и Ню Йорк. Освен това никой не знае какво прави цяла седмица, откакто отплава за Балтимор. Ето как Сара Ройстър си спомня последната си среща с По вечерта на 26 септември:
Беше много тъжен и се оплакваше от здравето си. Беше ми непоносимо жал за него и след като страдах през нощта, станах рано, за да разбера какво е състоянието му, но за мое голямо съжаление той вече беше заминал за Балтимор.
На 3 октомври 1849 г. По е намерен в безсъзнание, лежащ в канавка близо до таверна. Писателят е облечен в износени дрехи на чужд човек. Когато идва в съзнание, поискал да извикат д-р Снодграс, негов стар приятел от Балтимор. Снодграс транспортира По, който е в окаяно състояние, до болницата, където д-р Джон Моран започнал да го лекува.
В продължение на ден и половина По е в делириум и непрекъснато губи съзнание. Най-после на 5 октомври той дошъл на себе си, но не можел да си спомни какво му се е случило и как се е озовал в канавка с чужди дрехи. Помни само, че има жена в Ричмънд. На 6 октомври писателят отново се разболява. Той побеснял и извикал Рейнолдс, чиято самоличност не могла да бъде установена. Рано сутринта на 7 октомври По умира. Твърди се, че преди смъртта си писателят казал:
Господи, помогни на бедната ми душа.
Погребението на По било мрачно, бързо и евтино. Било облачно, по небето се движели тежки буреносни облаци. Едгар Алън По бил погребан набързо заради дъжда. По лежал в най-простия ковчег, а на гроба му нямало дори табела. Едва 26 години по-късно По ще бъде препогребан и ще му бъде издигнат паметник за сметка на читателите му. По, подобно на Гогол, цял живот се е страхувал да не бъде погребан жив. Затова има легенда за него, че по време на препогребването се оказало, че в ковчега По лежи в такова положение, сякаш се опитва да отвори капака.
Биографите на писателя все още се чудят защо е починал. Документите за смъртта му, които биха могли да хвърлят светлина върху тази мистерия, загадъчно са изчезнали (изглежда, че в случая на По не би могло да бъде другояче). Има много различни версии за причините за смъртта на писателя. Например, убийството му може да е поръчано от братята на Сара Ройстър, които са имали свои собствени планове за голямата зестра на сестра си. Твърди се, че убийците са организирали целия този маскарад и вероятно са отровили писателя. Ройстър, между другото, споменава По само два пъти след смъртта му. Веднъж в интервю тя казва, че не е била сгодена за По, но по-късно, в личен разговор с д-р Моран, все пак признава за годежа си.
Има и друга версия, че По е бил сбъркан с обикновен пияница, пиян и използван в изборната въртележка. През октомври 1849 г. се провеждат избори, избирателните секции по това време също се намират в механи. Често се устройвали изборни въртележки, когато пияници били водени да гласуват няколко пъти, докато ги черпят.
Най-простата версия – По умира от цироза на черния дроб, пиенето в Балтимор е последната капка. Тази версия тиражира поетът и критик Руфъс Уилмът Грисуолд. По някакъв начин (шега, грешка или измама на По) Грисуолд, завистливият и литературен враг на По, става литературен екзекутор на писателя, тоест той се разпорежда с огромното литературно наследство на По. От това същият този Гризуолд, след смъртта на По, на чийто талант той очевидно завижда, се възползва максимално.
Той фалшифицира писмата на писателя, измисляйки факти от неговата биография, представяйки По като ужасен пияница и луд наркоман, извършил всички смъртни грехове. Правейки това, той получава процент от продажбата на книгите на По като негов агент. Но историята поставя всичко на мястото му. По е изключителен писател, чиито творби се четат и до днес. Гризуолд е човек, който се опита да очерни един изключителен писател.
А поне някои от тези разкази на По трябва да сте чели:
„Спускане в Маелстрьом“ (A Descent into the Maelström, 1841)
„Овалният портрет“ (The Oval Portrait, 1842)
„Черният котарак“ (The Black Cat, 1843)
„Лигея“ (Ligeia, 1838)
„Бъчвата с амонтилядо“ (The Cask of Amontillado, 1846)
„Уилям Уилсън“ (William Wilson, 1839)
„Златният бръмбар“ (The Gold-Bug, 1843)
„Балонът-измислица“ (The Baloon-Hoax, 1844)
„Истината в случая с господин Валдемар“ (The Facts in the Case of M. Valdemar, 1845)
„Преждевременното погребение“ (The Premature Burial, 1844)
„Убийствата на улица Морг“ (The Murders in the Rue Morgue, 1841)
„Загадката на Мари Роже“ (The Mystery of Marie Rogêt, 1842)
„Издайническото сърце“ (The Tell-Tale Heart, 1843)
„Разговор с мумия“ (Some Words with a Mummy, 1845)
„Маската на алената смърт“ (The Masque of the Red Death, 1842)
