Кога: юни 1974 – септември 1975 г
Къде: Сан Франциско
Какво: Серия убийства на хомосексуалисти и транссексуални хора
Статус: Полицията не успява да обвини главния заподозрян
Поредица от убийства, останали неразкрити не поради погрешни действия на криминалистите, а поради социални обстоятелства.
Първите пет жертви са транссексуални; убиецът очевидно се е запознавал с тях в барове, след което е отивал у дома при следващата жертва, където се е разправял с нея. Убийствата са кървави, но тъй като всяко убийство е предшествано от секс, това зверство можеше да бъде и форма на сексуална мания.
На този етап разследването почти не е помръднало: всички жертви са живели, както се казва, “безразборен сексуален живот” – и е било изключително трудно да се установи с кого са се срещали преди смъртта си.
Журналистите изобщо не се интересуват от информация за случая и до началото на 1975 г. полицията едва ли е имало поне едно твърдо доказателство. Но още през пролетта на същата 1975 г. в Сан Франциско се случват още шест подобни убийства. Този път жертвите са шестима хомосексуалисти, които редовно посещават специализирани барове и клубове.
Оттам те всъщност изчезват един след друг, явно заедно с някой случаен познат, който след това мъчително и кърваво ги разчленява с нож. След като един много известен адвокат е идентифициран като една от жертвите, журналистите се събуждат – а активистите вече директно започват да обвиняват полицията, че действа много по-небрежно, отколкото когато жертвите са хетеросексуални.
На този етап по делото се появяват множество описания, които позволяват изготвянето на фоторобот на заподозрения и психологичен консултант, който се заема със съставянето на подходящ профил на убиеца. Има повече или по-малко съгласие, че това е едно и също лице във всички случаи – и че той е по-скоро секс маниак, отколкото някакъв отмъстител.
В света на детективските филми и романи шансовете за залавяне на сериен убиец винаги нарастват с броя на жертвите – колкото по-дълъг е сериалът, толкова повече модели, толкова повече закономерности, толкова по-видим е пътят, който води до виновника. Особено ако в случая има оцелели.
В реалния свят се случва точно обратното. След третата серия, която се случи през есента на 1975 г., историята е в застой, въпреки че убиецът в три случая от шест не успява да довърши жертвата си. Този път всички срещи са били в баровете на един район на Сан Франциско и всички жертви с уважавани и богати представители на средната класа.
От откритите материали по делото е известно, че сред тях е имало един “известен артист” и един дипломат – и че причината за запознанството всеки път е била предложението на убиеца да нарисува портрет на жертвата си. Следователно в бизнеса той съществува оттогава под псевдонима The Doodler. Нещо повече, през 1976 г. полицията събира достатъчно информация, за да достигне до един заподозрян, за когото се знае, че е психично болен и е съден няколко пъти за престъпления от сексуален характер.
Говори се дори, че по време на разпитите той охотно намекнал за участието си в убийствата. Но това е всичко – тук нещата замират. Нито един от тримата оцелели не се съгласява да свидетелства пред съда, което би било неизбежно разкриване.
А е невъзможно човек да бъде принуден да защитава реда и закона за сметка на неговата репутация и личен живот. Така имената на оцелелите жертви и подробности за самоличността и съдбата на вероятния убиец остават неизвестни.
Полицията в Сан Франциско обявява през 1977 г., че един заподозрян, чието име не може да бъде назовано, изглежда е свързан с поредица от убийства, но обвиненията са невъзможни поради отказа на оцелелите да сътрудничат на разследването. Тук всичко свършва.
Убийствата обаче също приключват дотук, така че може да се предположи, че органите на реда по някакъв начин все пак са се погрижили за неизвестния.
