Как специалните служби тровят мишените си.
Диоксин
Като цяло диоксин е битово название. Научно това е полихлорпроизводно на дибензодиоксина и се нарича 2,3,7,8-тетрахлородибензодиоксин. Арсеналът на това вещество има мощни мутагенни, имуносупресивни, канцерогенни, тератогенни и ембриотоксични ефекти.
Причината за такъв впечатляващ арсенал е дяволски проста: диоксинът се вписва перфектно в рецепторите и потиска или променя техните функции. По време на войната във Виетнам горите са били третирани с отрова за лов на партизански отряди на Виет Конг, а през 2004 г. е „третиран“ Виктор Юшченко (на снимката), кандидат за президент на Украйна, по време на вечеря.
Политикът е лекуван от австрийски лекари, развива асиметрия на лицето и други характерни признаци на интоксикация с диоксин, но за щастие Юшченко оцелява. Според една от основните версии отравянето е планирано от руските специални служби, въпреки че, разбира се, доказателства за престъпление така и не бяха открити.
Полоний-210
Друг случай, приписван на руските специални служби, е отравянето през 2006 г. на пенсионирания подполковник от ФСБ Александър Литвиненко. Всичко започва като обикновено хранително отравяне: тежка диария, повръщане. Курсът с антибиотици обаче не помага и състоянието на Литвиненко се влошава. Вътрешните органи отказват един след друг и само 22 дни по-късно лекарите откриват причината – отравяне с полоний-210. Същия ден Литвиненко почина. Между другото, руският подполковник не е единственият, който страда от тази отрова: през 2006 г. Нобеловият лауреат и палестински лидер Ясер Арафат също почина от нея.
Полоний-210 е адски радиотоксичен и канцерогенен. Той е четири трилиона (!) пъти по-токсичен от циановодородната киселина. Радиоактивният метал излъчва само положително заредени алфа частици, които необратимо разрушават вътрешните органи и тъкани. Те обаче имат много малка проникваща способност. Ето защо отравянето с полоний-210 е много трудно да се открие: броячът на Гайгер отчита само гама-лъчение, което тази отрова няма.
“Новичок”
Зад безобидното име се крие цяла фамилия органофлуорно-фосфорни нервнопаралитични агенти, инхибитори на ацетилхолинестеразата, които са разработени в Съветския съюз през 70-те години.
Общо има около шестдесет подобни съединения, най-известните от които са A-230, A-232 и A-234. Американските военни твърдят, че веществата A-232 и A-234 са също толкова отровни, колкото VX (органофосфорен военен нервнопаралитичен агент, създаден в Англия през 1955 г.), толкова трудни за лечение като зоман (аналог на VX), в същото време , те са по-лесни за производство и по-трудни за откриване.
Следва…
