Осъден на смърт за престъпление, което не е извършил, Антъни Рей Хинтън прекарва 30 години в затвор в Алабама в очакване на екзекуция. Той преминава пътя от отчаяние и горчивина към надежда и прошка.
Килията за смъртници е предназначен да ви унищожи психически. Това твърдение не е направено от изследовател или активист, а от човек, който е прекарал по-голямата част от живота си затворен в малка килия, чакайки да умре.
Посветеният християнин Антъни Рей Хинтън не е от хората, които използват с лека ръка думата „ад“; но така изглеждат трите десетилетия изолация в поправителното заведение Уилям С. Холман в Алабама.
На 29-годишна възраст Хинтън е осъден за убийството на двама мениджъри на ресторанти за бързо хранене и осъден на смърт.
Няма пръстови отпечатъци или показания на свидетели, за които да го осъдят, а шефът на момчето свидетелства в съда, че Хинтън е работил в склад на 15 мили от местопрестъплението по време на убийствата.
Той също така няма история на насилствени престъпления и тест с полиграф показва, че е невинен. И така, как може да се случи такава сериозна съдебна грешка?
Все пак той успява намери нова цел и да съживи християнската си вяра пред лицето на невъобразим натиск.
Докато е в ареста, той става свидетел на воденето на 54 негови съкилийници на електрическия стол. Хинтън усещаше миризмата на горяща плът – вонята на смърт – която се носи по коридора към него.
Той знае, че може да е следващият, но избира да повярва: „Богът, когото обичам, никога няма да ме остави да умра за нещо, което не съм направил“.
„Имах привилегията на прекрасен живот. Обичах да спортувам и с нетърпение очаквах да имам семейство един ден“, казва Антъни Рей Хинтън.
„Тогава полицията дойде при мен и каза, че има заповед за ареста ми. Попитах: “Какви са обвиненията?” И те отговориха: “Ще ви обясним по-късно.”
Бях окован с белезници и обвинен в две убийства от първа степен.
Като повечето афроамериканци, все още имах искрица надежда, че ще се опомнят и ще осъзнаят, че са хванали грешния човек.
Честно отговорих на въпросите им. Но те бяха толкова обсебени от това да накарат някой да плати за престъплението…
Нямах пари да наема свестен адвокат, а в Съединените щати съдебната система е изградена около това кого можеш да си позволиш да наемеш.
В Америка се отнасят по-добре с вас, ако сте виновен, но богат, отколкото ако сте невинен, но беден. Бях беден и невинен.
Полицаите ми казаха: „Има пет неща, за които ще те осъдят. Черен си. Белият ще каже, че си стрелял в него. Ще имаш бял прокурор. Ще имаш бял съдия. И ще имаш напълно бяло жури … ”
Системата може да дойде и да те прибере по всяко време и дойде и ме взе на 29 години.
Майка ми беше съсипана и аз се тревожех за нея повече от всичко друго. Не знаех дали разбираше напълно, че току-що бяха осъдили малкото й момче на смърт.
Мисля, че цялото ми семейство беше шокирано, защото бях възпитан да вярвам, че ако не си направил нищо лошо, тогава нямаш причина да се страхуваш от полицията. Онзи ден казах истината и тази истина ми струваше 30 години.
И ако не беше благодатта и милостта на Бог, това щеше да ми струва живота.
След толкова много години възпитание в религиозно семейство, след като бях твърдо убеден, че само Бог може да даде дъжд, само Бог може да накара слънцето да грее, повярвах в Божието Слово и знаех, че Бог ще има последната дума. Така че, когато бях арестуван и признат за виновен, се ядосах на Бог. Не можах да го разбера.
Когато бях осъден на смърт, единствената книга, която ми беше позволено да имам, беше Библията. Спомням си как в отчаяние я хвърлих на леглото. Не исках да я чета. Три години отказвах да говоря за Бог или дори да споменавам името Му.
Тогава наистина разбрах, че Бог няма нужда от мен, а аз от Него. Разбрах, че независимо от всичко, Бог ме обича. И Бог ще ме пази.
И така, преодолях жалките си мисли, дойдох на себе си и започнах да се моля. Помолих Бог да ми прости. И започнах да казвам: „Господи, ако е Твоята воля, моля Те да ме пуснеш от това място.“
Вярата ми стана по-силна и ме накара да видя: ако вярваш в Бог, тогава за какво се тревожиш? Просто чакайте Бог, Той ще дойде и ще ви освободи.
Искрено вярвам, че Бог ме доведе до смъртната присъда, за да срещна хора, които трябваше да видят, че любовта няма цвят.
Днес аз искрено вярвам, че много от моите събеседници са на небето.
С течение на времето спрях да мисля за себе си и разбрах, че Бог ме е избрал за мисия. Гордея се, че Той ме избра да срещна тези хора и да им покажа какво е истинската любов.
Трябва искрено да вярвате, че Бог ви е извел от точка А и Той няма да ви остави. Той ще ви преведе през всичко.
В момента се справям със синдрома на посттравматичен стрес. Никой не ме е лекувал.
Но често казвам на хората, че имам най-добрата психиатрия в света – моят небесен Баща, който ме води и ме насочва всеки ден и който продължава да ми дава сила…”
След 30 години подкрепа от семейството и приятелите и десетилетие на кампания с Инициативата за равно правосъдие, Върховният съд на САЩ единодушно отмени присъдата на Хинтън през 2015 г.
След като години наред не е виждал светлина, първите му думи при напускането на затвора са: “Слънцето грее!”
