На 11 януари 1996 г. 64-годишната австрийска вдовица Елфриде Блауенщайнер признава, че е убила петима души.
Въпреки че по-късно тя оттегля признанията си, властите смятат, че тя е отговорна за повече смъртни случаи в резултат на поредица от убийства, продължили повече от десетилетие. Елфрида признава, че е убила съпруга си, двама бивши любовници и двама други мъже, защото “заслужавали да умрат”.
Нейната професия била да предлага грижи за възрастни, болни хора и да търси клиенти чрез обявите във вестниците.
Първата й жертва е портиер от кооперацията, в която живее. През 1981 г. тя му помага да се “самоубие”, тъй като той малтретира жена си и децата си.
Следва вторият й съпруг Рудолф Блауенщайнер, който умира през август 1992 г., след като изпада в мистериозна кома в продължение на 10 дни.
Четири месеца по-късно, богатият съсед на Елфриде също починал. А по стечение на обстоятелствата малко преди смъртта си променя завещанието си в полза на фрау Елфриде.
През юни 1995 г. 65-годишен мъж, когото тя среща чрез вестника за лични реклами, починал, след като прекарал една година под нейните грижи.
Един от осемдесетгодишните й „питомци” починала от рак, преди тя да успее да се намеси в съдбата му. Фрау Ел подправя завещанието му, за да си присвои наследство от 15 000 долара.
Друг австриец, който е преживял нейните „грижи и грижи“, казва, че въпреки че се е бил във Втората световна война и е бил военнопленник в Русия в продължение на пет години, той не се е чувствал по-зле дори в плен, отколкото след като е ял храна, приготвена от неговата любяща Елфрида.
Процесът срещу Блауенщайнер започва на 10 февруари 1997 г. Поради липсата на веществени доказателства, Елфриде е обвинена само в убийството на Алоис Пихлер, 77-годишен пенсионер, починал през ноември 1995 г., няколко месеца след среща с фрау Ел чрез вестник.
Фридрих Кучера, прокурорът, обвинил Блауенщайнер, че е смесила най-малко 70 дози евглюкон, лекарство за кръвна захар, в млякото му.
В деня преди смъртта на вдовеца фрау Ел му дала 20 таблетки антидепресант, оставила го цяла нощ в стая с отворени прозорци и след това го поставила в студена вана, което му причинило фатален инфаркт. Прокурорът също така обвинил и Харалд Шмид, бившия адвокат на Блауенщайнер, че й е помогнал да постави пенсионера във ваната и е подправил завещанието му, за да може тя да получи наследство от 100 000 долара. Твърди се, че фрау Ел е научила за лекарствата за понижаване на кръвната захар, докато е лекувала приятел с диабет, починал през 1986 г.
Ел се появява в първия си ден в съда, облечена в бежов костюм и държейки малко златно разпятие.
„Ръцете ми са чисти. Нямам какво да крия“, казва тя пред тълпа от репортери на стълбите на съда в Кремс, град на 30 мили западно от Виена. На въпрос дали се признава за виновна, тя казва:
„Никога не бих убила. Вярвам в моята невинност.” Тогава, в странен екзистенциален момент, тя провъзгласява: „Смъртта е само началото на вечния живот“.
