Джоузеф Уейл е роден в Чикаго през 1875 г. В младостта си той изкарвал прехраната си, като заблуждавал доверчиви фермери.
Той имал няколко страници от списание с голям шрифт, които вмъквал в някое списание. Появявайки се във фермата, чийто собственик бил със слаби очи, Уейл вадил очила в “златна” рамка и призовал фермера да ги изпробва, като незабавно му поднасял страница с голям шрифт. На фермера му се струвало, че вижда много по-добре в тези очила, а предварително боядисаните рамки наистина изглеждали златни.
В крайна сметка фермерът убеждавал продавача да му остави тези очила за няколко дни срещу депозит от 3-4 долара, като го уверявал, че или ще върне стоката, или ще плати. Уейл се съгласявал с мрачен вид. Няма смисъл да казваме, че Уейл купувал очилата на едро по 15 цента бройката.
В зряла възраст, след като научил, че Националната търговска банка Munsi се премества в нова сграда, Уейл веднага наел празната сграда и създал фиктивна банка само за една сделка.
Той наел цял екип от опитни чикагски мошеници и измамници, които напълнили “банката” с различни персонажи. Имало опашки пред касите, оператори приемали и давали пари в брой, отвън имало охрана, вътре се суетели чиновници с книжа под зоркия контрол на всевиждащия управител. Междувременно асистентът на Уейл подготвял “клиент” – мултимилионер от Чикаго – когото информирали, че собственикът на банката има контрол върху държавна земя, която може да бъде закупена за една четвърт от реалната й стойност.
Поради конфиденциалността на сделката плащането било възможно само в брой. Клиентът донесъл със себе си половин милион долара. Луксозен автомобил го посрещнал на гарата и го закарал до банката. Актьорите изиграли ролята си блестящо и направили правилното впечатление на купувача: банката изглеждала много просперираща. Клиентът бил накаран да чака час за аудиенция при банкера.
През това време репутацията на банката се засилила многократно в неговите очи, защото от време на време му се налагало да чува телефонни разговори от рода на: „Няма къде да вложим тези пари“, „Трябва да засилим сигурността“ и т.н. Накрая банкерът благоволил да приеме този посетител.
Той изглеждал отпаднал и без никакъв интерес показал документите за земята. Когато клиентът, убеден в “автентичността” на документите, отворил куфара с парите, Уейл решил да засили интригата и отказал да продаде парцелите. Но накрая се оставил да бъде убеден и продал земята за 400 хиляди долара.
Спокойно гледайки как се затваря капакът на куфара, в който все още имало 100 хиляди долара, той добре знаел какво си мисли сега щастливият купувач.
Една от най-известните жертви на Уейл е италианският диктатор Бенито Мусолини. Измамникът отишъл в Италия под прикритието на инженер от минната индустрия – за да продаде правата върху разработването на богати мини в Колорадо на великия Дуче. А когато италианските тайни служби разкриват трика, неуловимият Уейл успява да избяга с два милиона долара от сейфовете на Мусолини. Пари обаче Уейл не задържа.
Той харчил много за комар, луксозен живот и жени. Освен това винаги, когато влизал в затвора, където прекарва общо 10 години, брат му, чикагски съдебен изпълнител, присвоявал имуществото му. Джоузеф Уейл умира през 1976 г., след като е живял точно 101 години.
