За разлика от спазващите закона Ромео и Жулиета, които имаха късмета да се родят в благородническите семейства във Верона, у Бони Паркър и Клайд Бароу има нещо напълно безрадостно в перспектива още от детството.
И двамата са родени в бедни семейства с много деца и въпреки че семейство Паркър има наполовина по-малко деца, „само“ три, но скоро след раждането на Бони баща й починал. Вдовицата Паркър се преместила при родителите си и не й било лесно да издържа трите си дъщери.
Семейство Бароу имаше седем деца. Кой живее по-добре – овдовяла шивачка с дъщерите си или бедни фалирали фермери на прага на Голямата депресия? Всичко е еднакво гадно.
Добро момиче и побойник
Родена е на 1 октомври 1910 г. Миниатюрната красавица Бони Паркър мечтае за по-добър живот. За да направи това, разбира се, трябва да учи добре в училище и да работи усилено, да полага усилия, които ще бъдат възнаградени. Но наградата ще дойде след време и това не е сигурно, но искам да живея добре сега. Елегантни красавици се усмихваха от филмови плакати и щеше ли да има поне едно момиче в Тексас, което да не мечтае да стане толкова блестящо?
Дори добрите момичета могат да променят живота си изведнъж. Бони се запознава с Рой Торнтън, когато е само на 15 години. Заедно тийнейджърите напускат училище и се женят само година по-късно. Този брак приключва много скоро – Рой изчезва от къщата за дълго време, без да обяснява отсъствията си. Бони трябвало да търпи побои, защото съпругът й не може да търпи упреци. Работи като сервитьорка, но в навечерието на Голямата депресия кафенето затваря.
В началото на 1929 г. Бони се разделя със съпруга си. Те не се развеждар, просто тръгват в различни посоки и момичето отива при майка си в Далас. Тя получава работа в друго кафене и скоро среща Клайд Бароу. Филмите показват, че той идва в кафенето, но биографите на Бони твърдят, че са се срещнали в къщата на приятел.
За разлика от Бони, Клайд никога не е бил добро момче. Роден е на 24 март 1909 г. като пето дете, след него в това семейство се раждат още две. Момчето е само на 17 години, когато има проблеми със закона. Първоначално не върнал колата под наем навреме, а след това заедно с по-големия си брат бил хванат да крадат пуйки. Трудните времена за Америка все още не били дошли и Клайд Бароу нарушавал често закона. Той вече бил престъпник, когато за първи път среща доброто момиче Бони.
Недискретният чар на порока в сос от Голямата депресия
През януари 1930 г., когато първият шок от трагичния срив на борсата преминава, става ясно, че нещата са много зле. Предприятията са затворени, безработицата придобива характера на лавина и, както във всяко нестабилно време, отчаяните хора се втурват стремглаво към престъпността. Така че за Бони Паркър срещата с Клайд Бароу не била шок – ако животът се хили като гладен вълк, трябва или да се хилиш по-ужасно, или да се приготвиш да бъдеш изяден.
Повечето биографи са съгласни, че на първо място това е любовта, а не съюзът на двама социопати. Романтичната и мечтателна Бони успява да се увери, че упоритата работа води до крах много по-бързо от неравния път на разбойник. Поне крадецът има парите и мътния воал на богат човек.
Това не означава, че Клайд и стотици други момчета от фермите са станали крадци по прищявка. От 1920 г. селскостопанската криза покосява фермите една по една, за работниците в селото Голямата депресия започва много по-рано.
Той честно се опитал – да учи музика, да влезе във флота, но не се получава. Просяците Бароу не можели да си купят музикални инструменти, а флотът не го взел по здравословни причини. Армията се нуждае от яки момчета, които са се хранили добре като деца, а Калй не подхождал на този стандарт.
Той последвал стъпките на по-големия си брат: Бък Бароу ограбвал магазини и крадл коли. Бък не станал богат бандит, но подсказал посоката на брат си.
Клайд бил затворен почти веднага след срещата с Бони, но било твърде късно: тя чакала своя бандит. По правило той попадал зад решетките за кратко – хващали го за дребни кражби и неуспешни грабежи, така че сроковете били сравнително кратки.
В затворите от време на време избухвали бунтове, затворниците бягали на свобода на групи. Ако навън било лошо и гладно, то зад решетките било още по-зле и гладно. А Клайд мразел бедността като най-големия си враг.
Когато говорят за Бони и Клайд, по някаква причина това е двойка, която на шега ограбва банки, държи се романтично за ръце и се целува на фона на залеза, по някаква причина. Всъщност бандата в различни моменти включва приятели на Клайд от времето му в затвора, по-големия му брат Бък Бароу и съпругата му Бланш.
Дори след затвора, бунтове и бягства, профилът на бандата на Клайд не се променя много: те крадат коли, ограбват бензиностанции и малки магазини. Банковите обири започват към края на кариерата му и то за кратко – само две години, от 1932 до 1934 г.
Кръвожадни чудовища
Реймънд Хамилтън, един от членовете на бандата, подхвърля грандиозна фраза преди екзекуцията си, че Бони и Клайд се радват на смъртта на други хора и могат да гледат кървящите жертви дълго време.
А жертви наистина има. Най-често онези, които не искали да се разделят със стоката си, падали под куршумите, а понякога плячката се оказвала смешна, не си струвало да се убива. Много биографи твърдят, че Клайд е имал нестабилна психика, което може би е причината да има повече жертви, отколкото е трябвало.
Джон Дилинджър, красив мъж и женкар, харизматичен банков обирджия, действал през същите години, презрително нарича Бони и Клайд разбойници, които позорят благородния гангстерски занаят и ги смята за неудачници.
Объркани деца?
Друга гледна точка, която намира косвено потвърждение: Бони и Клайд просто се опитват да оцелеят. Има свидетелства на хора, които са били жертви на отвличане от бандата на Клайд, но са били третирани сносно, оставяни са отстрани на пътя, когато опасността от преследването вече не е била голяма, оставяли са им малко пари, за да се приберат, прилични дрехи, ако е необходимо. Изглежда, дали кръвожадните чудовища биха направили това? В същото време бандата на Клайд оказва яростна съпротива на полицията при всеки опит за залавяне и използва целия си арсенал. Жертвите са неизбежни.
Бони пише трогателни автобиографични стихотворения, в които основната идея върви като тънка нишка: тя възприема тази история като вид самоубийство. Оцелелите снимки на Бони, позираща с пура в уста и с оръжие, са по-скоро склонност към театралност, отколкото истински портрет. Но благодарение на тези снимки американците буквално проследяват приключенията на престъпната двойка със затаен дъх.
Отмъщението на системата
Ако Бони Паркър няма за какво да отмъщава на обществото, , то Клайд Бароу нямаше да прости на системата за затворническите трудности. Явно е имало поводи за гняв.
На 16 януари 1934 г. Клайд изпълнява план, който го води по пътя на престъпността през цялото това време. Той прави дръзко и невероятно нагло нападение в затвора Eastham и освобождава своите съучастници Хенри Метвин и Реймънд Хамилтън. Възползвайки се от суматохата, бягат още няколко затворници.
Докато бандата се занимава с дребни кражби и грабежи, тя все още може да бъде толерирана – в сравнение с великолепния Дилинджър това било капка в морето, Тексас през тридесетте години кипи като вещерски котел, а съседните щати не можели да се похвалят със спокоен живот също. Голямата депресия набира сила, а отчаяните хора вече не могат да си представят друг свят. Бони и Клайд започнали да превземат банките, макар и невинаги успешно, нагло използвали границите на полицейската юрисдикция между щатите – тексаската полиция не можела да направи нищо на територията на Оклахома и обратно – и след това също атакували затвора с успех.
Обществеността кипва. На бойната пътека излиз тексаски рейнджър с двадесетгодишна репутация на заслужил борец срещу престъпността. Капитан Франк А. Хамер не се отличва с илюзии, той нает да отстрани проблема и той се справя със задачата си с гръм и трясък, с обичайния си обхват и ефективност.
Смъртта на Бони и Клайд
Преследването на бандата на Клайд става все по-безмилостно и в резултат на поредната полицейска схватка Бък Бароу и съпругата му Бланш са тежко ранени и задържани. Бък никога не се възстановява от раната си, умирайки в болницата, но Бланш, благодарение на този арест, остава жива и успява по едно време да хвърли светлина върху някои спорни въпроси. Тя твърди, че през последните месеци бандата на Клайд е била водена от отчаяние. По време на ареста нещастната жена тежи едва 37 килограма – това е степента на крайно изтощение. Много е трудно да не се повярва на думите на Бланш.
Нямаше опиянение от победата – те спасяват живота си, а случайните веселби били просто опит да се отърват от ужаса за малко. Клайд Бароу се превърнал в опитен престъпен вълк, който потъпква закона в мръсотията, а вълчият му инстинкт не му позволява дори капка алкохол. Предпочита да внимава.
Към края и двамата са осакатени – Клайд остава нез два от пръстите на краката си още в затвора, а Бони е ранена при инцидент, след което дълго и безуспешно лекува силно изгорения си крак. Това се отрази на мобилността и.
Бони и Клайд са нападнати от капитан Хамер на селски път. Някои историци смятат, че са били подведени от любовта си към бронирана кола Ford, наречена “Пясъчна буря” – те са били засечени по тази кола и следователно въоръжени с бронебойни боеприпаси.
Те си поделят почти поравно дори куршумите. Клайд получава петдесет куршума, Бони малко повече. 23 май 1934 г. приключва историята на Бони и Клайд. Роднините не изпълняват последната си воля – влюбените са погребани отделно. Семейство Паркър не приема факта, че малката им Бони обича бандит и сама е нарушавала закона.
Ако не сте гледали филма за Бони и Клайд – сега е времето.
