На 19 май 1925 г. се ражда човек, чието кратко управление е запомнено от световната история като най-чудовищния геноцид над собствения му народ.
Нито един режим в цялата история на света не е виждал толкова бързо и толкова брутално изтребление на хора – за 4 години в Камбоджа загиват около 3 милиона души – около една трета от цялото население.
Е, какво? С тези факти може ли да се говори за някакви патологии? След няколко десетилетия обаче скромният интелектуалец на име Салот Сар стана известен на целия свят като диктатора Пол Пот, който за една година успя да хвърли Кампучия в най-дивото Средновековие с инквизиции, екзекуции на нежелани хора и лична армия, състояща се от деца и юноши. Тъкмо тези, на които той преподава основите на грамотността.
“Политиката на възможното”
Индокитайският полуостров получава свободата си през 1953 г., когато Франция се оттегля оттам, оставяйки своите колониални владения. На картата на света се появиха нови независими държави – Камбоджа, Лаос и два Виетнама. Северен и Южен Виетнам започват да се бият помежду си, но съседна Камбоджа, под управлението на принц Сианук, официално се придържа към неутралитет. В действителност обаче камбоджанската земя беше активно използвана от партизаните от Северен Виетнам, за да поставят там своите бази и предмостия, за да атакуват южния враг. Сианук си затваря очите за това.
Бъдещият диктатор получава добро образование във Франция, където всъщност усвоява идеите на комунизма. Присъединява се към партията, участва в стачки, написва няколко статии в партийното списание. А през 1952 г. заминава за родината си, за да проповядва идеите за свобода, равенство и братство сред родното си население. Получава работа като учител в лицей и същевременно оглавява клетка на местните комунисти. По същото време учителят измисля псевдонима си Пол Пот, което е съкращение от френското “politique potentielle” – “политиката на възможното”.
Вожд на децата
Когато започва войната във Виетнам, огромна част от населението на съседна Камбоджа не изпитва никакъв ентусиазъм от факта, че виетнамските партизани започнаха да бягат през оризовите им полета и техните военни бази се появиха в джунглата. Освен всичко друго правителството на принц Сианук беше доста твърдо и с оръжие в ръка отнемаше излишното зърно от селяните. Не е изненадващо, че в такива условия идеите на комунистите попаднаха в целта и тяхното движение в крайна сметка стана много популярно.
Повратната точка е 1967 г. Тогава в камбоджанската провинция избухна селско въстание, което беше брутално потушено от правителствените войски. След това комунистите обявиха началото на въоръжена конфронтация с властите, организираха отряди и започнаха да действат.
Основата на армията на Пол Пот ( по това време той става лидер на камбоджанските комунисти) са неграмотни млади селяни. Диктаторът умее да работи с младите хора, неслучайно беше учител в лицей – семената на пропагандата, която разпространяваше, паднаха върху плодородната почва на детското съзнание.
Междувременно позицията на управляващия режим започва да се влошава. От една страна, той беше обсаден от Северен Виетнам с молби за помощ, от друга страна, движението на червените кхмери (както се наричаше тийнейджърската армия на Пол Пот) се разширяваше, като успешно се бори срещу правителствените войски. От третата страна бяха недоволните американци, които бяха недоволни от неофициалното участие на Камбоджа във войната във Виетнам.
Нарастващото напрежение в страната доведе до смяна на управляващия режим. На власт в Камбоджа дойде проамериканският политик Лон Нол, който официално призова Съединените щати да помогнат за прочистването на североизточната част на страната от виетнамските партизани, бродещи там. Америка се съгласи, бомбардировките започнаха. Два месеца по-късно Америка напусна Камбоджа и Южен Виетнам.
Янките напуснаха и в страната избухна пълномащабна гражданска война.
Позиционната война през 1975 г. е спечелена от Червените кхмери. На 17 април те превземат столицата Пном Пен и обявяват създаването на нова държава.
На върха
Страната е преименувана на Кампучия и това може да се счита за най-безобидната реформа на Пол Пот. Защото това, което той започва да прави след това, може да се нарече само геноцид. Улиците на градовете бяха пълни с хиляди млади диваци с картечници, които Пол Пот вдъхнови, че пътят към щастливия живот се крие не само в отхвърлянето на съвременните ценности, но и в унищожаването на градовете, които са носители на пагубна зараза.
Град Пном Пен с население от два милиона и половина човека е решено да бъде изселен в рамките на три дни. Основната теза на Пол Пот е:
“Градът е обител на порока; можете да промените хората, но не и градовете. Работейки усилено, за да изкорени джунглата и да отглежда ориз, човек най-накрая ще разбере истинския смисъл на живота”.
Всички жители на Пном Пен, млади и стари, бяха изселени извън границите на града и изпратени да се занимават със земеделие на нивите. Оплаквания за здравословно състояние не е приемаха, а недоволните младите бойци на Пол Пот ги застрелваха на място. Работата на полето не беше нищо повече от обикновен трудов лагер, където всички бяха принудени да превиват гръб – както бивши фабрични работници, така и вчерашни интелектуалци, които нямаха представа от селско стопанство. Диктаторът особено мразеше последните – интелектуалците бяха съвсем официални врагове, забраняваха им да се женят, да имат деца, използваха ги в най-трудните професии, а болните и слабите бяха избивани с хиляди.
Всички книги бяха забранени в страната, а болниците и училищата бяха буквално разрушени до основи. Стигна се дори дотам, че диваците на Пол Пот застрелваха хора само заради факта, че носят очила. Възможно е било да се убива съвсем спокойно, дори без координация с шефа. Единственото, което е забранено, е да се харчат патрони за “народни врагове”. Те са ценен ресурс, така че младите кхмери трябваше да се научат как да чупят глави с тояги и мотики.
Наред с други неща, “реформите” на Пол Пот включват:
- ликвидиране на стоково-паричните отношения. Националната банка беше взривена, пазарите и магазините затворени.
- Освен книги, има забрана за списания, четене и писане.
- Забранени са общественият транспорт, пощите и телеграфните съобщения.
- Ликвидирана е религията, унищожени са храмове от всички вероизповедания.
- Физическо елиминиране на всички бивши чиновници и военни.
Ядрото на армията на Пол Пот се състои от млади хора, деца и тийнейджъри на възраст между 11 и 20 години. На 5-6-годишна възраст децата били отнемани от родителите им и давани в специални детски селища, където им били промивани мозъците и обучавани как да боравят с оръжия. На 11-годишна възраст такъв “боец” е призован в армията.
Що се отнася до международната подкрепа, Демократична Кампучия поема курс на пълна изолация. Китай беше отчасти съюзник, но дори и там предпочитаха да не знаят какви зверства се случват в тази страна. А Москва и Вашингтон като цяло имаха бегла представа за стотиците хиляди разстреляни и загинали от насилственото депортиране на жителите на страната. Оказва се, че всъщност никой не е пречил на Пол Пот в неговите зверства.
Междувременно диктаторът вилнее сериозно. Чувствайки зад гърба си мълчаливата подкрепа на Пекин, той нахлува във Виетнам през 1977 г., а след това дори започва да заплашва да победи не само него, но и въобще всички страни от социалистическия лагер.
Краят на един диктатор
През 1978 г. Виетнам казва стига. Части от неговата армия навлизат в Кампучия с цел сваляне на режима на Пол Пот. През януари 1979 г. Пном Пен пада и останките от Червените кхмери се оттеглят на запад, криейки се в отдалечени райони на границата с Тайланд. Не са били преследвани…
През 1998 г. 72-годишният грохнал диктатор умира в камбоджанската джунгла. След това последните останки от Червените кхмери се предават на милостта на властите. За Пол Пот са казвали, че сърцето му го е подвело. Малко хора обаче повярваха в това …
