5. Йозеф Менгеле
Менгеле е олицетворение на жестоките експерименти, извършвани в концентрационните лагери.
Разбира се, той няма шанс по някакъв начин да се оправдае и след войната официално е признат за нацистки престъпник. Менгеле успява да се крие в Германия до 1949 г. След това се премества в Южна Америка, където живее още 30 години. Менгеле умира в Бразилия през 1979 г. от инфаркт.
Менгеле се присъединява към нацистката партия през 1938 г., а 5 години по-късно е назначен за лекар в Аушвиц.
4. Хайнрих Мюлер
Вероятно има повече версии за изчезването на шефа на Гестапо, отколкото в случаите с други нацистки престъпници. Със сигурност е известно, че за последно е бил видян в бункера на Хитлер в средата на април 1945 г.
След това следите му се губят. Има различни версии – някои твърдят, че Мюлер е бил в Москва като шпионин, други, че е емигрирал в Аржентина.
Американски журналисти разпространиха документи, които свидетелстват, че Мюлер е избягал от Германия малко преди падането на Райха. Тогава шефът на Гестапо отлита за Швейцария, а оттам по-късно заминава за Съединените щати. В съответствие с тази версия американското разузнаване му дава длъжността “таен” консултант. В Америка той се жени и живее доста комфортно в продължение на 83 години.
Нито една разузнавателна служба обаче не успява лично да открие и осъди Мюлер.
3. Ариберт Хайм
“Доктор Смърт” също е правил експерименти върху затворници в концлагери. Трябва да се отбележи, че този практикуващ лекар доброволно се присъединява към SS през 1940 г.
Поле на неговата дейност е австрийският лагер Маутхаузен. През 1945 г. е арестуван от американците. Въпреки това успява да избегне Нюрнбергския процес. Известно е, че Хайм е работил години наред в Манхайм, след това в Баден-Баден с фалшиви документи. Когато истината за него е разкрита, нацисткият престъпник изчезва. Изказват се версии за емиграция в Египет и Чили, но няма доказателства за това.
2. Ладислав Чижик-Чатари
Роден е в Австро-Унгария. След като Германия окупира част от Словакия, той доброволно служи в унгарската полиция. Тогава Чижик-Чатари започва да охранява гетото. Именно там, в Кошице, той участва активно в унищожаването на еврейския народ. Според общи оценки е отговорен за смъртта на 15 000 души.
След края на войната чехословашки съд осъжда Чатари на смърт. След това обаче той успяв да избяга. През 1948 г. се мести в Канада, след което получава двойно гражданство.
След повече от 60 години той е арестуван в Будапеща. По това време той вече е на 96 години и на 10 август 2013 г. умира от естествена смърт – последици от пневмония.
1. Клаас Карл Фабер
Жител на Холандия, след окупацията й от германските войски, се присъединява към на SS. Отначало той служи като обикновен полицай, а в средата на войната отива да работи в лагера Вестерборк. Смята се за отправна точка за евреите, които след това са изпратени в концентрационни лагери.
Фабер участва активно в унищожаването на холандците, участвали в Съпротивата. Освен това той охранява Антон Мусерт, нацисткия лидер на Холандия.
След края на войната той е съден, първо осъден на смърт, която скоро е заменена с доживотен затвор. А през декември Клаас Карл бяга от страната. Той се премества в Германия и умира мирно през 2012 г. През всичките тези години германските власти отказват да екстрадират престъпника.
