В нощта на 15 ноември 1979 г. надзирател намира затворника Патрик Мичъл (на снимката) да лежи на пода в килията си.
Медицинската сестра на затвора веднага разбрала опасността от състоянието му: пулсът е едва доловим, мъжът трудно може да отговаря на въпроси.
Въпреки това, Мичъл не трябва да умре от злополука. В болницата линейката не е посрещната от лекари, а от стари приятели: Стивън Рийд и Лайънъл Рийд. Същата вечер Мичъл накисва пакет цигари във вода. Той знае, че голяма доза никотин причинява състояние, което може да се обърка с инфаркт.
Мичъл е отведен в апартамент под наем, но сега приятелите му се страхуват, че няма да оцелее. Но страховете им са напразни – Патрик скоро се възстановява.
Рийд, Райд и Мичъл са смятани за най-виртуозните банкови обирджии. Тримата работили заедно в началото на 70-те години, като по същото време са започнали да ограбват банки заедно.
Било опасно да останат в Отава (Канада) и тримата престъпници се преместват в Сан Диего (Калифорния). Започват да търсят малка банка за ограбване, която да има лоша охрана и добри пътища за достъп. Скоро крадците се насочили към малка кредитна банка в покрайнините на Сан Диего.
Престъпниците откривали сметки в нея, за да се ориентират добре в банката, а също и отчитали кои са пиковите часове. По време на атаката всеки от бандитите си върши работата: Рийд стои в колата на изхода на банката, Рийд следи клиентите, а Мичъл събира парите. Обирджиите напуснали банката точно 90 секунди по-късно.
Пресата нарича обирджиите “Бандата на хронометъра”.
През първите два месеца в Сан Диего те ограбват няколко банки и задигат 70 000 долара, а до края на годината броят на обирите се удвоява. Полицаите са объркани.
След поредния обир е поканено ФБР. Междувременно мистериозната банда хронометри се радва на живот в лукс.
До края на лятото обирджиите искали да грабят и после да спрат, след което да живеят в лукс няколко години. Мичъл прави план за ограбване на бронирани коли с пари. Той знае: в колко часа колата пристига в определена банка.
Освен това Мичъл и Рийд изчисляват точното време, в което контейнерите за боклук ще бъдат извозени до различните депа в града. Престъпниците искали да се отърват от някои неща възможно най-бързо: чанти с пари, дрехи и перуки.
Всеки вторник в 10:30 до Bank America пристига брониран камион. Колата обаче била придружавана от двама въоръжени гардове. Мичъл решил да изчака един от пазачите в сградата на банката, когато внася парите. Престъпниците сложили перуки, гримирали лицата си и започнали.
На 23 септември 1980 г. Рейд и Рийд, маскирани, влизат в помещенията на Bank of America, а Мичъл чака отвън. Изведнъж разбойниците заповядали на всички да останат по местата си и започнали да грабят. След 90 секунди се качили в колата и изчезнали в неизвестна посока.
На малка уличка бандитите изхвърлили в контейнер за боклук перуки, дрехи, крадени номера на коли, банкови чанти. По тяхна информация е трябвало да дойде сметосъбирач за боклука.
Престъпниците се качили в колата си и потеглили към Аризона.
Обичайният график за сметоизвозване обаче бил нарушен. Бездомник търсел бутилки и намерил празни торби с надпис „Bank of America“ и веднага се обадил в полицията.
Върху откритите предмети са открити пръстови отпечатъци, принадлежали на Патрик Мичъл и Стивън Рийд. Агентите на ФБР сравняват снимки на престъпници със снимки на обирджиите от охранителната камера на банката – това са едни и същи хора.
Агенти на ФБР установяват колата, с която бягат престъпниците. Данните от контрола на трафика ги отвеждат до град Окрик (Аризона), където бандитите наели луксозна къща. Тяхното богатство и щедрост им спечелва много приятели наоколо. Когато излизат на вечеря с приятели, винаги плащат за всички.
В ранната сутрин на 31 октомври 1980 г. Стивън Рийд е спрян от магистрален патрул. В наетата къща полицаи арестуват Райт. В този момент Мичъл е на почивка с приятелката си.
Патрик Мичъл научава за ареста на приятелите си от новините (!?). Мичъл обръсва мустаците си, взема парите си от сейфа и бяга. Престъпникът се укрива от полицията седем години. Боядисва косата си, пуска брада, носи перуки. С други думи, той променя външния си вид възможно най-добре.
Една от многото му визии е представена в телевизионно шоу. Редакцията на програмата е залята от съобщения за местонахождението на извършителя, което отвежда разследващите във Филипините.
Мичъл се жени за местна жена, започва да води обикновен живот. Агенти на ФБР нахлуват в къщата, но той не е там. Разбойникът отново е една крачка пред всички.
Мичъл се завръща в Америка и се установява в малкото градче Саутавен, Мисисипи.
На 21 февруари 1994 г., в десет часа сутринта, неизвестен се обажда в полицейския участък на град Саутхавен и казва: сградата на кметството е минирана. Началникът на полицията Том Лонг намерил обаждането за подозрително: някой иска да отвлече вниманието на полицията, най-вероятно от банков обир. В кметството са изпратени двама служители за оглед на сградата. Там обаче няма нищо.
В града има 13 клона на различни банки. На път за Национална депозитарна банка полицай сигнализира за грабеж. Предчувствието на шерифа се оказва учудващо правилно. Полицията пристигнала в банката за по-малко от 90 секунди и този път Мичъл бил арестуван.
През 1994 г. Патрик Майкъл Мичъл е осъден за банков обир и осъден на 30 години във федерален затвор. Освен това той бяга от канадски затвор, където трябвало да бъде държан още 18 години за кражба на златни кюлчета. Така Мичъл трябва да излежи 48 години в затвори в САЩ и Канада.
Престъпникът трябва да излезе на свобода през 2043 г. на 99 години.
