Как започва всичко
Кевин Митник е роден през 1963 г. в малък град в Южна Калифорния. Когато момчето е на три години, родителите му се развеждат и баща му напуска дома. Майката работи като сервитьорка и често остава до късно на работа. Самият Митник признава в автобиографията си, че е бил собствената си бавачка и е прекарвал по-голямата част от времето си сам вкъщи.
Когато е на 12 години, единственото забавление, което Митник намира за себе си, е пътуването с автобус из Лос Анджелис. Само че не винаги имал достатъчно пари за билет, така че той можел да си позволи случайни кратки пътувания. Това продължило, докато Митник не се заинтересувал от принципа на системата за достъп до автобусите.
За себе си той отбелязал специален печат, който маркирал време и посока на билета. Внимателно попитал шофьора откъде може да си купи същия, уж за ученическия му проект. Доверчивият шофьор сам завел тийнейджъра в магазин за оборудване за градския транспорт.
Нищо неподозиращата майка дала на Кевин 15 долара, за да изпълни училищна задача и той скоро станал собственик на специален инструмент. Единственото, което оставало, било да вземе формуляри за билетите. Тийнейджърът знаел и къде да ги намери. Шофьорите изхвърляли полупразни формуляри в края на смяната в кофите за боклук на крайните спирки.
Вече с формуляри и печат, Митник можел да отиде навсякъде и безплатно, просто трябвало да запомни разписанието на автобуса. Това не било проблем – момчето имало феноменална памет. Дори и сега, признава хакерът, той помни всички телефони и пароли от детството.
Друга страст, която отличава Кевин Митник от малък, е страстта му към магическите трикове. След като види нов трик, той практикува, докато не стане перфектен в него. Тогава, казва той, започнал да изпитва удоволствие да заблуждава другите хора.
„Учителите“ и „приятелите“ на Митник
Първото запознаване с така нареченото социално инженерство се състояло в училище, когато имал приятел, който посветил Митник в основите на телефонното хакване – предшественикът на компютърното хакване. На първо място, той го научил да се обажда навсякъде по света безплатно, въпреки че, както Митник научил много по-късно, това забавление всъщност било много скъпо за една компания, от чийто номер тийнейджърите се обаждали.
Той чул как и за какво говорят новите му приятели с телефонните компании, научил процедурите за обаждане и скоро можел да се справя сам. През следващите петнадесет години животът му бил предопределен.
Той смятал за най-смешно да промени категорията на обслужване на абоната.
Но Митник не просто си играел, а внимателно изучавал телефонната индустрия – електроника, компютри, служители, алгоритъм на работа.
Неговата хакерска кариера започва в гимназията. По това време терминът “хакер” се използва не за престъпник, а за ентусиазиран програмист, който прекарва много време в опити да намери по-бърз и по-ефективен начин за стартиране на програми. Понякога целта била да се намали броят на стъпките, за да се ускори процесът.
През 1979 г. група хакери от Лос Анджелис проникват в компютърната система на Digital Equipment Corporation (компания, която произвежда компютърно оборудване в САЩ). Целта била се използват разработките на компанията за техния софтуер. Митник мечтаел да бъде в такава група, за да натрупа опит.
Новите познати дават на начинаещия хакер номера за отдалечен достъп на корпорацията. Но те знаели отлично, че без да знае акаунта и паролата, Митник няма да може да влезе в системата. Може би това било тест за начинаещ. Програмистът обаче приема предизвикателството. Представяйки се за един от разработчиците, младият хакер се обажда на системния мениджър.
Той успява да убеди администратора, че не може да влезе в акаунта си и го помолил за поддръжка по телефона. В рамките на пет минути той успява да промени паролата за отдалечен достъп. Митник влиза в системата на Digital Equipment Corporation не като обикновен потребител, а като привилегирован потребител, един от нейните разработчици.
Новите му приятели са впечатлени
Но тогава се случва нещо, което младият хакер не очаква. Неговите “партньори” използват входа, за да изтеглят каквото им трябва. Тогава те се обаждат на службата за сигурност и „предават“ Митник. Това е първото сериозно разочарование на програмиста от онези, които бил готов да нарече приятели. В бъдеще той трябвало да се сблъсква с предателства повече от веднъж.
Арести и присъди на Митник
След гимназията младежът продължава образованието си в Центъра за компютърно обучение в Лос Анджелис. Няколко месеца по-късно местната администрация забелязва, че Митник е намерил слабо място в системата за сигурност на компютрите им и е получил пълен достъп до оборудването им.
Осъзнавайки, че той не е просто забавляващ се ученик, а може би гениален програмист, му предлагат две възможности – да бъде изключен за хакване или да помогне за подобряване на системата за сигурност на училището. След известно време Митник завършва с отличие.
През 1981 г. тийнейджърът и двама негови приятели хакват офисите на компанията Cosmos (Computer System for Mainframe Operations) на Pacific Bell. Това е базата данни, която повечето американски телефонни компании използват за наблюдение на разговори. Тийнейджърите получават списък с ключове за сигурност, кодове за врати на няколко филиала и инструкции за използване на системата Космос. Открадват информация на стойност 170 000 долара.
Но този път Митник не успява да излезе “сух” от водата – мениджърът на телефонната компания открива изтичане на данни и се свързва с полицията. Освен това нервите на момичето на един от приятелите на хакерите не издържат и тя сама отива в местния клон. Кевин Митник е осъден от съд за непълнолетни на три месеца затвор и една година изпитателен срок. Това е първото му криминално досие, но не и последното.
Следващият му арест е през 1983 г. – като начало хакерът прониква в компютъра на Университета на Южна Калифорния, след което влиза в системата на Пентагона от него. Този път той е осъден на шест месеца затвор за непълнолетни. Дори тогава онези, които разследват престъпленията му, говорят за Митник не като за обикновен хакер, а отбелязвайки неговите изключителни способности.
През всичките тези години програмистът подобрява не само знанията си в областта на технологиите, но и в психологията, усъвършенствайки уменията си да се представя за други хора по телефона и да извлича информацията, от която се нуждае.
Дълго време обаче той се оправдава, че просто е любопитен докъде може да стигне и каква друга секретна информация може да получи. През това време сред хакерите Митник получава прякора “Кондор”, това е името на героя на Робърт Редфорд в шпионския трилър на Сидни Полак “Трите дни на Кондора“. Във филма героят се крие от ЦРУ, използвайки телефонната мрежа.
След две присъди Митник сякаш идва на себе си и през 1987 г. започва да живее нормален живот с приятелката си. Страстта към измамите обаче в един момент го принудила да извърши незаконни транзакции с кредитни карти и телефонни номера, което отново довело полицията до апартамента му. Митник е обвинен в кражба на софтуера на MicroCorp Systems, малка производствена компания в Калифорния. През същата година е осъден на три години условно.
С такъв „опит“ намирането на добра работа вече е проблематично, но Митник се опитва и изпраща автобиография до Security Pacific Bank, където съвсем очаквано получава отказ. Като отмъщение хакерът фалшифицира отчетите на банката, които показват загуба от 400 милиона долара, и започва да разпространява тази информация в мрежата. Отделът по сигурността на банката успява да пресече измамата навреме.
Не намирайки достойно приложение на таланта си законно, Митник се съюзява с приятеля си Лени ДеЧико. Заедно те атакуват компютърна компания, за да копират нова операционна система. Хаковете са извършени от компютрите на компанията, в която ДеЧико работил като техник. Достатъчно бързо компанията открива атаките и съобщава за това, но този път не на полицията, а на ФБР.
Митник, подозиращ, че някой е по следите им и се страхувал от арест, се опитал да преметне Де Чико. След като научава това, последният просто признава всичко на началника си и на ФБР. През 1988 г. Митник отново е арестуван.
Щетите от кражбата се оценяват на милиони долари, Митник е обвинен в компютърна измама и притежание на кодове за достъп. Това е петият арест на хакера и този път той привлича общественото внимание, най-вече поради необичайните тактики за защита.
Адвокатите на програмиста искат една година затвор и шест месеца в рехабилитационна клиника за лечение на компютърна зависимост. По онова време това е ново, но съдът вижда връзка между манията на Митник за хакване на компютърни системи и подобно на зависимост от наркотици психологическо състояние.
След затвора и работа с психиатри, на хакера е забранено да се доближава не само до компютри, но и до телефон, въпреки че по това време достъпът до мрежата от телефона бил невъзможен. Митник приема нископлатена работа като програмист в малка компания за поръчки по пощата в Лас Вегас. Но където и да работи хакерът, работодателите скоро разбират за неговото „досие“.
По това време ФБР нахлува в дома и работното място на член на група за хакване на телефони, в която Митник е бил участвал преди години. Издадена е заповед за ареста на програмиста за нарушаване на условията за освобождаването му през 1989 г.
Но той не дочаква следващия затвор и бяга, след което е обявен за федерално издирване.
Как Митник става най-известният хакер в света
През 1991 г. Кевин Митник се събужда известен благодарение на репортера на New York Times Джон Маркоф, който се специализира в статии за бизнеса и технологиите. Същата година журналистът получава награда от Асоциацията на софтуерните издатели. По-късно Митник твърди, че Маркоф му е предложил да напишат заедно книга за него, но програмистът отказал – в отговор журналистът го направил “най-известният хакер в света” и читателите охотно му повярвали.
Според Митник всичко започва с поредица от статии в New York Times, които са пълни с „фалшиви обвинения и клевети“. Но не само, че по-късно правят книгата на Маркоф бестселър, те също така дават на властите причина да превърнат Митник в най-големия престъпник в компютърния бизнес.
Няколко години не се чува нищо за хакера, едва през 1994 г. ФБР започва разследване на случаи, в които почеркът на Митник е ясно видим. Първо Motorola казва, че някой е откраднал софтуера, който позволява да се контролират клетъчните комуникации. В допълнение McCaw Cellular Communications говори за кражба на серийни номера на нови мобилни телефони.
Всичко това според ФБР е дело на Кевин Митник. Случаят обаче помогнал да се хване програмистът. През същата година хакер хаква домашния компютър на един от водещите американски експерти по компютърна сигурност, Цутому Шимомура.
Шимомура смята за чест да хване Митник, особено след като той не само хаква компютъра му, но и оставя обидно звуково съобщение за него. За да запази професионалната си репутация, Шимомура помага на ФБР и в крайна сметка през 1995 г. успяват да заловят Митник, който, укривайки се, сменил повече от една лична карта.
Кевин Митник е обвинен в повече от 20 провинения – кражба на софтуер, неоторизиран достъп чрез телефонни линии, хакване на компютри на USC, кражба на файлове, прихващане на имейли и др. Сред засегнатите компании са големи имена като Apple, Nokia, Motorola и други.
Митник не се признава за виновен, като казва, че никога не е използвал информацията, която е получил за лична изгода. На процеса той разказва как например хакнал компютъра на Джордж Лукас и прочел сценария за новия епизод на Междузвездни войни, но не казал нито дума на никого. Самият режисьор научил за атаката срещу компютъра си едва след като Митник признал.
Въпреки това програмистът е осъден на пет години затвор без право на гаранция. Хиляди хакери подкрепят Митник, настоявайки за неговата невинност. Основният аргумент е, че програмистът прави всичките си атаки от чисто любопитство. В подкрепа те организират движението Free Kevin, което е популяризирано с помощта на най-известните сайтове.
През цялото това време Митник наистина е обвинен в кражба, хакване, атаки, но никой никога не успява да докаже, че хакерът е използвал тези данни за вреда – той не е изтрил информация, не е унищожил системата и също не е известен случай на продажба на откраднати тайни.
Въпреки защитата, Митник е във федерален затвор до 2000 г. След освобождаването си програмистът получава забрана за три години да докосва всякакви електронни устройства, които могат да бъдат свързани с интернет – от компютър до телевизор.
Известно е, че дори когато на Митник е предложено да играе ролята на офицер от ЦРУ в телевизионния сериал Spy, в епизод, в който според сценария той трябва да работи на компютър, всъщност това бил само картонен макет.
Въпреки ограниченията, програмистът не губи време – основава собствена компания Defensive Thinking, която започва да консултира по въпросите на сигурността, и пише книга, в която разказва историята си. Поради решение на съда той не може да получи икономически ползи от нея до 2010 г.
Книгата “Изкуството на измамата” описва методи за манипулация и убеждаване, които могат да бъдат използвани за представяне на друго лице и получаване на кодове за достъп до системи. Самият Митник обяснява, че книгата му има образователна цел. „Срещу някои компании са използвани определени техники и трикове, но всички истории в книгата са измислени“, казва той.
Митник скоро предлага идея за следващата си книга, която ще описва истински хакерски атаки. Той помолва своите „колеги“ за помощ в писането, като в замяна обещава анонимност, копия от книгите си с автограф и предлага награда от половин милион долара за най-шумната история. През 2005 г. излиза новата му книга „Изкуството на измамата“.
Всяка книга на Митник става бестселър. През 2011 г. излиза нова – “Призрак в мрежата: Моите приключения като най-желания хакер в света”. Шест години по-късно излиза още една книга – „Изкуството да бъдеш невидим“.
Това не са единствените книги, публикувани за известния програмист. Още през 1996 г., когато Митник е в затвора, журналистът от New York Times Джон Маркоф, заедно с японския специалист Цутому Шимомура, издават книга за него.
Официално програмистът никога не се е връщал към хакерски дейности. Мнозина отбелязват, че през годините, прекарани в затвора, развитието на технологиите е напреднало толкова далеч, че хакерът, с цялото си желание, не може да се върне към занаята. Въпреки това самият Митник говори за съзнателно отхвърляне на компютърното хакване.
