Според Световната здравна организация 35% от убийствата на жени са извършени от интимните им партньори.
Насилието в интимните отношения се простира далеч отвъд брака и има увеличение на насилието сред подрастващите във връзки.
Мит 1. Бие – значи обича
Психоаналитиците знаят за неразделната природа на любовта и агресията. Философите и религиозните дейци говорят за доброто и злото, светлината и тъмнината. Ако се активира еротичната енергия, след това се актуализира и енергията mortido, разрушението.
Човекът винаги е изправен пред избора Добро или Зло, Светлина или Мрак, Любов или Смърт, Сътворение или Разрушение. Така че в любовните отношения човек може и трябва да постави агресивните инстинкти под съзнателен контрол.
За съжаление, разрушителните елементи са заложени на генетично ниво в много семейни сценарии. Но Анна Каренина, подобно на Кармен, е по-скоро изключение, отколкото правило в ежедневните семейни отношения.
От подобни вярвания се сформира втори мит.
Мит 2. Домашното насилие е семеен въпрос, в който не е обичайно да се намесват външни хора.
Специалистите по защита на правата на жените знаят, че домашното насилие е на едно от първите места сред всички видове престъпления.
Много жени, жертви на домашно насилие, не си представят, че е възможно да се защитят от агресията на мъж, ако не сами, то с помощта на държавни институции и обществени организации. Предвидена е отговорност и подходящи видове наказания за определени видове престъпления: телесни повреди, побои, изтезания, изнасилвания, заснемане на видео без съгласие.
Мит 3. Жените ги обиждат предимно маргинали.
Побоят на съпругата е широко разпространен във всички социално-икономически групи. Жените от средната и високата социална класа се опитват да не афишират проблемите си, защото имат какво да губят.
Те се страхуват от социални трудности и защитават кариерата на съпруга си. Мнозина смятат, съвсем основателно, че уважението, на което съпрузите се радват в обществото, може да постави под съмнение достоверността на историите за побой. Жените с ниски доходи нямат какво да губят, така че могат да бъдат по-открити за домашното насилие.
Мит 4. Насилваните жени са мазохистки и откачалки.
Жените често търпят насилие и не напускат болезнени връзки главно поради икономическа зависимост от партньора си, защото се срамуват да кажат на някого за насилието и няма къде да се обърнат за помощ или защото се страхуват от възмездие в отговор на действията си.
Понякога обществото и семейството я убеждават да остане със съпруга си. Поведението за оцеляване често се тълкува като лудост.
Жените, подложени на систематичен побой, често са израснали в нефункциониращи семейства, така че са пристрастени от детството. Те не познават други връзки и обичат “твърде много” своите мъчители.
Мит 5. Само пияни мъже бият жените си.
Данните показват, че една трета от мъжете, които извършват насилие, изобщо не пият. Мнозина имат проблеми с алкохола, но те малтретират жените си както в пиянство, така и извън него. И само няколко процента от мъжете са почти винаги пияни. Алкохолът премахва задръжките и прави побоя приемлив и оправдан за някои мъже.
Мит 6. Самите жени умишлено провокират своите мъчители.
Жените, които някога са били в ролята на жертва, знаят, че не само околните, но и представители на специални служби, призвани да ги защитават, рационализират и дори оправдават насилието, представяйки жертвата като нацупена и хленчеща жена, бита от нея. съпруг. Това обстоятелство е и причината жертвата да не бърза да потърси помощ, предпочитайки да страда сама, заглушавайки физическата и психологическата болка с алкохол или психоактивни вещества.
Мит 7. Ако жената иска, тя може да напусне насилника си.
Има много обективни причини, които пречат на жените да напуснат тиранина: срам, страх, вина. Жилищни проблеми, икономическа зависимост, липса на подкрепа от приятели и финансова помощ, емоционална привързаност към съпруга си.
Най-често има комбинация от причини. Най-опасният период за една жена идва след като реши да напусне насилника. В тази ситуация мъжът може да стане по-агресивен поради възможността да загуби своята „собственост“.
Мит 8. „Оставам само заради децата“.
Децата имат нужда от семейство, което ги обича и подкрепя. Но ако вместо любов и разбиране, детето у дома се сблъсква с агресия и насилие, това води до повишена тревожност, умора, психосоматични разстройства и психологически разстройства.
Мит 9. Един шамар е нищо.
Насилието е циклично и има тенденция към постепенно нарастване. Злоупотребата може да започне като обикновена критика, прогресираща до унижение, изолация, след това шамар, удар, редовни побоища и понякога смърт.
