При алкохолизма човек преминава през 4 етапа (не всеки стига до последния). Как се чувства човек с алкохолна зависимост в първия етап? А на втория и по-нататък?
Това е откъс от книгата на клиничния психолог Т. Фишер, ние го публикуваме
Всичко започва с ежедневното пиянство, когато човек употребява според ситуацията, рядко се напива, може да се откаже от веществото по всяко време. Спокоен е дали ще има питие (например на събитие), няма желание да „наваксва“ с покупката на допълнителен алкохол след партито.
Първият етап на алкохолизъм
Основното в първия етап е постепенното увеличаване на количеството и честотата на употреба.
Човек е намерил прост и бърз път към своето „добро“ и все по-често го влече там. В крайна сметка нашият мозък, както знаете, е мързелив и затова много добре помни най-кратките пътища до желаните състояния.
Има психическо влечение към алкохола и сега състоянието на вътрешен комфорт, което преди се е давало от разговори с приятели, разходки, хобита, започва да се свързва пряко и изключително със състоянието на опиянение.
Депресията и промените в настроението, причинени от интоксикация, стават забележими, появяват се първите признаци на нарушение на съня.
Често на този етап повръщането изчезва – защитната функция на тялото срещу прекомерно количество отрова.
Между другото, ако алкохолът беше изобретен едва сега, той щеше да бъде класифициран като твърд наркотик по отношение на своите характеристики и нямаше да се продава в магазините. Но реалността е, че във всяка точка на продажба човек, който е навършил съответните години, може законно да закупи порция захаросан, оцветен, разреден за по-приемлив вкус наркотичен етанол.
Чувството на отвращение изчезва на следващата сутрин след тежка употреба и вече на този етап човек може да започне да се напива, но все още не поради физическа необходимост, а по-скоро поради нечувствителност към интоксикация.
Има толерантност към влошаване след употреба и човек започва да го използва по-често, понякога в продължение на много дни, всяка вечер, но продължава да работи и да изпълнява други социални роли. „Лошото“ на следващия ден след потреблението започва да се възприема вътрешно като адекватно плащане за предишното „добро“, а последващата употреба – само като желание да се премахне „лошото“, което е дошло.
Промени в проявите на интоксикация. Успокояващият ефект на алкохола се заменя с възбуждащ, стимулиращ. Появяват се пропуски в паметта, макар и в относително лека форма.
На този етап човек все още може да каже „не“ на себе си. Всъщност всичко, което често е необходимо за това, е достатъчно осъзнаване на възможността за заболяването и внимание към собствените реакции.
Вторият етап на алкохолизъм
Жаждата за алкохол става постоянна (независимо дали е трезвен или пиян). Мислите за субстанцията стават неразделна основа в съзнанието (т.нар. алкохолно мислене). Борбата на мотивите да пиеш / да не пиеш е заменена от привличане, което е трудно за преодоляване.
Алкохолът се превръща във вещество, необходимо за усещането за физически комфорт. Без веществото става трудно да заспи, невъзможно е напълно да се отпусне.
Амнезиите стават редовни и се появяват не само при дълбока степен на интоксикация, но и при средна.
Отрезвяването става не избор, а потребност, което означава, че човек започва не само психологически да зависи от веществото, но и физически.
Може да има много дни на препиване, въпреки че липсата им изобщо не гарантира, че човек все още е извън физическата зависимост.
Има голяма вероятност от поява на алкохолни психози и алкохолен делириум (делириозен тременс).
Сънят продължава да се влошава до пълно безсъние.
Деградацията на личността става забележима (паметта се влошава, мотивацията изчезва, интелектуалните способности отслабват).
В състояние на тежка абстиненция след препиване, без помощ за детоксикация или без възможност да се напие, може да настъпи смърт.
На този етап вече е изключително трудно човек да спре прогресивно заболяване без външна помощ. В допълнение, психологическата защита на отричането на болестта е значително засилена.
Третият етап на алкохолизъм
Това е етапът, при който увреждането на мозъка, настъпило по време на употреба, вече е необратимо. Придружен от психични, соматични и неврологични разстройства. Включително се появяват признаци на алкохолна енцефалопатия.
Характеризира се с влошаване на апетита, загуба на тегло, влошаване на координацията на движенията, постоянна умора, тревожност, нарушение на паметта и нестабилност на настроението.
Човекът става груб, циничен, агресивен. Цялата вътрешна критика към собствените състояния изчезва. Сякаш той изключва част от себе си вътре, която отговаря за здравословната критика, „съвестта“, съжалението и напълно се отдава на зависимия си аз.
Толерантността към етилов алкохол намалява и сега интоксикацията настъпва при малки дози.
Алкохолът се консумира системно и в запои. По време на препиване се увеличава непоносимостта към алкохола, появява се отвращение, повръщане, състоянието се влошава след поглъщане.
Появяват се конвулсивни припадъци, краката или други части на тялото отказват, възникват алкохолни психози и делириум, но в същото време отричането (като психологическа защита) на болестта достига своята максимална сила. Човек може да е близо до смъртта, но отчаяно да отрича връзката на състоянието си с алкохолизма.
Препиването се прекъсва от невъзможността да продължи да пие, възниква непоносимост към алкохола. Синдромът на махмурлук е много по-тежък, отколкото във втория етап.
Четвъртият етап на алкохолизъм
Това включва състояние, когато (като правило, вече възрастен човек, оцелял по чудо след многогодишна употреба) губи непоносимото желание за алкохол и употребата постепенно изчезва. Това се дължи както на факта, че в мозъка просто няма нищо, на което да се „наслаждава“, така и на влошаването на здравето поради възрастта.
„Изчезването на еуфорията при интоксикация е много важно. Някои пациенти подчертават, че алкохолът нито забавлява, нито ободрява и консумацията му става ненужна и безсмислена. Опитът за пиене, според предишния опит, голяма доза алкохол води до рязко влошаване на физическото състояние (слабост, скок на кръвното налягане, главоболие, кардиалгия, гадене, повръщане и др.). В резултат на това има пълно отхвърляне на консумацията на алкохол. Няма влечение към пиянството“.
Очевидно е, че единици достигат етапа на затихване. Докато смъртността от алкохол, като се вземе предвид смъртността, косвено свързана с употребата, с право заема едно от водещите места в света.
Снимка: pixabay.com
