Престъплението, извършено от тези две десетгодишни момчета, може да се нарече най-шокиращото в историята на Англия.
Защото нито самите престъпници, нито обществото можаха да дадат отговор на въпроса: защо, защо го направиха?
На 12 февруари 1993 г. Джон и Робърт бягат от училище в един от големите търговски центрове в Ливърпул.
По същото време Денис Бълджър е в същия мол с приятелката си Никол и тригодишния си син Джеймс. По някое време жената се разсейва в пазаруването и бебето Джеймс изчезва от погледа й. Завинаги.
Майката на Джеймс изпада в паника: по това време тя и съпругът й Ралф вече са преживели загубата на малката си дъщеря, която починала поради заболяване, и затова раждането на Джеймс било истинско щастие за тях. Бебето Джеймс било изключително сладко дете, което всички обожавали.
Охранителите на магазина, заедно с извиканата полиция предложили на Дениз да погледне записите от камерите на видеонаблюдението, на които ясно се вижда как двама ученици излизат от супермаркета. Един от тях държи за ръка дете, което Дениз веднага разпознава като Джеймс. Полицаят предположил, че децата просто искат да поиграят заедно и Джеймс ще върне. Часовникът показва 15:42. Джеймс не се връща. В града е обявен план “Прехват”.
Междувременно трите деца, две от които се оказват похитители, а едното жертва, са видени от поне 38 души, но никой не ги спира. Няколко пъти възрастни се приближават до децата и питат защо бебето плаче, откъде има синини и къде го влачат двете по-големи деца. Джон и Робърт всеки път отговаряха едно и също: това е малкият им брат, той е паднал, ударил се е, те го прибират. Когато Джон и Робърт дърпат Джеймс на моста, пред тях спира мъж на мотоциклет. Те му казали, че водят бебето в полицията, защото са се изгубили и искат да се приберат. Човекът си отишъл.
Скоро Венейбълс и Томпсън се уморили да влачат бебето след себе си из града и те замъкнали Джеймс до празен парцел до железопътния насип. Там започнали да го измъчват. Зверствата продължават близо час – от 17:45 до 18:30 часа. Джеймс е ритан, те скачат върху него, удрят го с камъни. Тогава Джон напръскал със синя боя очите му, открадната от магазина. Измъченото дете не издържало повече и паднало на земята. В този момент мъчителите, очевидно, осъзнавайки какво ги заплашва, решават да убият Джеймс. Венейбълс ударил детето по главата с железен прът, след което заедно с Робърт го съблекли и по някаква причина напъхали батерии в устата на Джеймс. Свалили панталоните му, мъчителите го одраскали по гениталиите, а след това го удряли с ботушите си по главата. Но Джеймс бил още жив.
Той все още бил жив, когато Венабълс и Томпсън го качили на релсите и избягали. Пристигащият влак разполовява изтерзаното тяло на бебето.
Два дни по-късно група от четири момчета, които се разхождат по релсите, забелязват нещо, което прилича на счупена кукла. Но когато се приближили, разбрали, че пред тях е Джеймс Бълджър, когото целият град издирвал от два дни. Останките на бебето са идентифицирани от брата на Ралф Бълджър, който казва, че видяното ще го преследва в кошмари до края на живота му.
По време на разпита Джон бил първият, който се пречупил: той признал, че е убил Джеймс и помолил да кажат на майка му, че „съжалява“. Според законите на Великобритания децата носят наказателна отговорност от десетгодишна възраст, но никой не е очаквал, че ще трябва да бъдат съдени за такова ужасно престъпление.
Венейбълс и Томпсън получават максималния срок за годините си – по 10 години. След като чува присъдата, Джон Венейбълс избухва в сълзи, а Робърт Томпсън хладнокръвно запазва мълчание.
