Лунната походка. Някои ще кажат, да знаем. Това е танцова техника, използвана от великия Майкъл Джексън. Да, така е.
Но малко хора знаят, че братовчедът на Джаксън по майчина линия е същият полковник от американската армия, който ръководи сигурността на стартовата площадка на “Аполо 11”!
Между другото, има епизод за този славен военен в известния научен документален филм “Мъже в черно-3”. Не ви ли се струва странно такова невероятно съвпадение?
Лунната походка. Всички лъжат!
Но шегите са си шеги и привържениците на теорията за лунната конспирация точно така, „лунната походка“, наричат един от аргументите си, че всички материали за присъствието на човек на повърхността на Луната са фалшиви. И че характерната походка на астронавтите е следствие от използването на специални поддържащи ги устройства. И използване на камера за забавено движение.
Но наистина ли е така? Нека се опитаме да разберем този труден въпрос.
През 2008 г. популярното американско шоу The MythBusters подложи това твърдение на изпитание. Адам Савидж, един от телевизионните водещи, облече имитатор на лунен скафандър. И се опита да възпроизведе лунната походка. За да направи това, той използва както забавен каданс, така и специален колан. Той компенсира пет шести от телесното му тегло.
Експериментите ясно показаха, че директното сравнение на изображения и видео кадри, получени от Луната, с тези, получени с помощта на колана и забавен каданс, разкрива сериозни разлики между тях.
Да, използването на тези връзки намалява ефекта на гравитацията върху симулирания астронавт. Но в същото време това не засяга предметите, които той носи със себе си. Тези обекти продължават да остават под въздействието на нормалната гравитация, неумолимо разкривайки опит за измама.
Изкуственото забавяне, от друга страна, забавя абсолютно всички движения на астронавтите. Докато лунните материали показват бързи жестове с ръце, направени по време на лунни разходки. Постигането на този ефект със забавен каданс би изисквало астронавтите да изпълняват тези жестове с невероятно високи скорости. Само тогава те ще изглеждат нормални, когато скоростта на лентата се забави.
Специални самолети
Освен полета до Луната, има още един начин за постигане на плавно движение и забавено люлеене на обектите, носени от астронавтите, които виждаме в изображенията и видеоклиповете на лунни мисии: летене в специален самолет, траекторията на който е поредица от последователни параболи.
При подходящо регулиране на скоростта и ъгъла на наклона на самолета към Земята, по време на изпълнението на всяка от тези параболи, вътре в кабината се създава състояние, което е еквивалентно на една шеста от гравитацията. Точно като на Луната.
Всъщност този метод наистина е бил използван от астронавтите на Аполо, за да се научат как да работят при ниска гравитация. И все още се използва за обучение на настоящи астронавти и космонавти по целия свят. Какво има да се каже. Някои сцени от “Аполо 13” на Рон Хауърд са заснети точно с такава система!
“Ловците на митове” не са мързеливи и извършиха полети от този тип. И успяха да постигнат изключително плавна походка, без да прибягват до забавен каданс. Артикулите, носени от симулирания астронавт, се люлееха бавно и плавно.
Всички ефекти бяха идентични с ефектите, които можем да видим в материалите, получени по време на изпълнението на лунните мисии.
Заловиха НАСА в измама?
Изглеждаше, че да. Ето ви, НАСА! Хахаха. Дали този метод не е използван за фалшифициране на материали уж „от Луната“? По време на изпълнението на предполагаемата програма “Аполо”?
Да, можеше, разбира се. Но има проблем: симулацията на намалена гравитация в резултат на параболичните полети на специален самолет продължава само няколко секунди. И цялото действие се развива в затвореното пространство на самолета. Докато кадрите от Луната съдържат непрекъснати кадри с продължителност десетки минути. В много големи “стаи”.
Освен това, както всички сме виждали, изображения и видеоклипове от лунни мисии показват явления, които могат да се случат само във вакуум. Следователно, за да се постигне желаният ефект, ще бъде необходимо да се отстрани целият въздух от кабината на самолета. Което би изисквало създаването на абсурдно здрав фюзелаж, който може да издържи външен натиск.
Лунната походка под водата
В този случай, според нашия герой, чрез необходимото калибриране на плаваемостта на всеки отделен транспортиран обект може да се получи много надежден ефект. Да.
Но това ще изисква огромен и много дълбок басейн, пълен с абсолютно чиста вода. И едно балонче от преминаваща риба или костенурка би било достатъчно, за да разкрие цялата измама.
И освен това, под водата би било невъзможно да се получи параболичната траектория на праха, наблюдавана в материалите, направени по време на мисиите “Аполо”. Във водата частиците биха останали зависнали, образувайки лениво плаващи спирали. Разобличавайки измамниците.
Всъщност проблемът с фалшификатите на лунни изображения не е да се получи ефект върху някое конкретно изображение. Или някакво видео. А в получаването на всички тези ефекти заедно. И по едно и също време. И за много дълги непрекъснати поредици от кадри, които освен всичко друго трябва да бъдат идеално координирани помежду си.
Единственият начин да заснемете разходка на астронавт е да отидете на Луната. Очевидно е. А щом кадрите са оригинални, то и всичко останало е автентично.
И така с тази полукриминална история!
