Историята познава много мъже и жени – световни лидери, станали известни благодарение на тираничното си и нечовешко желание за господство. Някои от тях дори убиват много хора в неутолимата си жажда за абсолютна власт.
Въпреки това, малко от тях са се доближавали до степента на жестокост и садизъм, демонстрирани от тази жена владетел. Името й е кралица Ранавалона I и тя безмилостно управлява островната държава Мадагаскар край бреговете на Южна Африка повече от три десетилетия – от 1828 до 1861 г.
Въпреки че някак си е избягала от лошата слава, която са получили други деспотични владетели, тя убедително се доказва като най-кръвожадната жена в историята, отговорна за милиони смъртни случаи.
Кралица Ранавалона I управлява Мадагаскар (1828-1861) и е отговорна за смъртта на може би милиони хора.
Рамаво става Ранавалона I
Родена през 1778 г. от сравнително прости родители, Ранавалона I, известна още като Рамаво и Ранавало-Маняка I, започва своя безславен живот, когато баща й чува за заговор за убийството на краля на страната. Баща й незабавно докладва за това на краля, който впоследствие осуетява заговора.
В отговор благодарният и благодарен крал възнаграждава семейството на Рамаво, като я сгодява за своя престолонаследник Радама. През 1810 г. Радама се възкачва на престола, придружен от Рамаво. За съжаление този брак е нещастен и не довежда до раждането на наследник.
Следвайки обичая на службата, крал Радама продължава методично да „елиминира“ своите опоненти и потенциални дисиденти. За голямо огорчение на Рамаво, сред “унищожените” са членове ина нейното семейство.
Това допълнително влошава и без това проблемния им брак и може би е дало значителен тласък за по-нататъшните действия на Рамаво. Радама умира през 1828 г. без наследник. По закон Ракотобе, образованият син на по-голямата сестра на Радама, е следващият в линията на наследяване.
Въпреки че успява да остане далеч от общественото внимание през последните няколко години от управлението на Радама, Рамаво се заминава със заговори. Тя иска трона за себе си и с подкрепата на няколко мощни и богати поддръжници организира държавен преврат. Този план е внимателно разработен от Рамаво и среща малка или никаква съпротива. Впоследствие Рамаво приема името Ранавалона I и става кралица.
Кралица Ранавалона I – жестоко начало
Новата кралица е силна и безмилостна от самото начало. На коронацията си тя изяснява намеренията си:
Никога не казвайте: “Тя е просто една слаба и невежа жена, как може да управлява такава огромна империя?” Аз ще управлявам тук, за щастието на моя народ и славата на моето име! Няма да се покланям на други богове освен на боговете на моите предци. Океанът ще бъде границата на моето кралство и аз няма да отстъпя дори косъм от моето кралство!
Едно от първите й действия е да идентифицира и унищожи потенциални заплахи (както легитимни, така и въображаеми) за нейния трон. Чистката започва с това, че Ранавалона I систематично залавя и екзекутира членове на семейството на покойния крал Радама. Тя всъщност отмъщава за това, което бившият й съпруг е причинил на собственото й семейство преди две десетилетия.
В началото на царуването на Ранавалона, хладнокръвната кралица дава да се разбере, че страната й е самодостатъчна. Тя има всички намерения да поддържа тази самодостатъчност. Освен това тя никога няма да позволи на „външни“ хора да подкопаят древната система на култура и закони. Това изявление не предвещава нищо добро за нарастващия брой християнски мисионери, които посещават острова от няколко десетилетия. Ранавалона предупреждава за влиянието на външни хора своите нейните поданици.
Те [християните] ме отхвърлиха, така че аз ги отхвърлям. Отхвърлиха ме. Отхвърлям ги.
Може би тя не вярва напълно, че силата й е достатъчна, за да гарантира подчинението на своите поданици. Така през 1835 г. тя официално забранява християнството на острова. В крайна сметка параноята на Ранавалона се разпростира върху всички чуждестранни намеси, особено британските и френските.
Ранавалона I: Жената на Калигула
Тридесетгодишното царуване на терор на Ранавалона I е насочено не само срещу чужди нашественици. Нейният собствен народ също понася тежестта на нейната безпощадност. Нейните поданици често са били подлагани на нейния гняв за най-дребни провинения. Изобретателна в своите методи на жестокост, Ранавалона I редовно унищожава “престъпниците”.
Според консервативни оценки на експерти, по време на 33-годишното управление на кралица Ранавалона I, от 50 до 75% от населението на Мадагаскар е загинало преждевременно поради война, болест или варварската и безпощадна съдебна система на кралицата. Най-малко 2,5 милиона смъртни случая, приписвани на кралицата, и спечелват титлата „Най-убийствената жена в света“.
След смъртта й през 1861 г. в Мадагаскар започва деветмесечен траур.
