Всички членове на ЕС ще се съгласят да започнат изграждането на паневропейски въоръжени сили до 2028 г., които ще носят пълна и независима отговорност за сигурността по суша, вода, въздух и космическото пространство. За това, според Saxo Bank, ЕС ще отдели 10 трилиона евро през следващите 20 години.
Злато по 3000 долара за унция, отказ от производството на месо и създаване на европейска армия.
Датската Saxo Bank публикува десет “шокиращи прогнози” за 2023 г. Те касаят поредица от малко вероятни и подценени събития, поради които обаче “световните пазари могат да бъдат обхванати от мощна ударна вълна”.
Инвестиционният директор на Saxo Bank Стийн Джейкъбсен описа прогнозата на банката за 2023 г. по следния начин. „Текущата ни прогноза оспорва всяко предположение за връщане към динамика без инфлация, както бе преди пандемията.
Това не е възможно, тъй като сме навлезли в етапа на военна икономика, където всяка голяма сила в света се опитва да укрепи националната си сигурност на всички фронтове, било то военни, вериги за доставки, енергийна сигурност и дори финансова сигурност.”
В предишната си прогноза банката смяташе, че нов кръг от Студената война ще настъпи през 2022 г.
За 2023 г. анализаторите смятат, че военният конфликт в Украйна „е върнал манталитета на военната икономика в мащаб, невиждан от 1945 г. насам“.
Три от “шокиращите прогнози” се отнасят до това как Европа ще реагира на такова развитие. Първата прогноза е създаването на единни въоръжени сили на Европа.
„През 2023 г. ще стане по-ясно, че Европа трябва да подреди отбранителните си способности и да разчита по-малко на все по-нестабилните политически цикли в САЩ, които увеличават риска САЩ да се откажат от предишните си ангажименти (за отбраната на Европа).”
Всички членове на ЕС ще се съгласят да започнат изграждането на паневропейски въоръжени сили до 2028 г., които ще носят пълна и независима отговорност за сигурността по суша, вода, въздух и космическото пространство. За това, според Saxo Bank, ЕС ще отдели 10 трилиона евро през следващите 20 години.
Банковите анализатори също така очакват Обединеното кралство да проведе референдум за отказ от Brexit през 2023 г.
„Под натиска на рецесията, инфлацията и произтичащия от това обществен протест в страната може да се проведат предсрочни избори“, казва Джесика Амир, анализатор в банката.
На този фон, смята анализаторът, през третото тримесечие на следващата година в резултат на предсрочни избори на власт може да дойде Лейбъристката партия, която ще организира нов референдум за членството на Обединеното кралство в ЕС.
Политическо сътресение може да очаква Франция. На фона на нарастващото влияние на левите сили, от една страна, и на десните сили, водени от Марин льо Пен, от друга, президентът Макрон „внезапно ще обяви своята оставка“.
Анализаторите обаче не изключват, че Макрон може да напусне голямата политика само за известно време, завръщайки се на преден план, както направи Шарл дьо Гол през 1958 г.
Анализаторите на Saxo Bank смятат, че предизвикателствата на “военната икономика” ще се усетят не само в политиката, но и в икономиката.
На фона на растящите цени на енергията, водещи американски технологични компании и „технофилски милиардери“ ще създадат проект за много милиарди долари, насочен към проучване на нови възможности в енергийния сектор.
Банката очаква проектът да има енергийно въздействие, сравнимо с проекта Манхатън за изследване на атомната енергия и изграждане на ядрена бомба, с инвестиция от около 1 трилион долара в новия проект.
Инфлационният натиск и геополитическата нестабилност ще продължат да влияят не само на световната икономика, но и на финансовия пазар, смятат от датската банка.
На този фон правителствата ще възприемат по-консервативна политика, намалявайки инвестициите в по-сложни финансови инструменти и инвестирайки в традиционни активи като златото. Повишеното търсене на този метал през 2023 г. ще доведе, според Saxo Bank, до там, че цената му ще се повиши от сегашните 1,8 хиляди долара за унция до 3 хиляди долара.
Друга прогноза на Saxo Bank за 2023 г. е, че поне една държава ще реши постепенно да спре производството на месо.
„Гледайки енергийния шок от 2022 г., мнозина вярват, че страните ще се откажат от ангажимента си за борба с изменението на климата”, каза анализаторът на Saxo Bank Чару Чанана. „Това обаче не може да бъде напълно прието, особено по отношение на Европа.
Борбата с изменението на климата се отнася не само до енергията, но и до работата на хранително-вкусовата промишленост. Някои анализатори смятат, че за да се изпълнят целите за нулеви въглеродни емисии до 2050 г., потреблението на месо трябва да бъде намалено до 24 кг средно на човек годишно – сега, според ОИСР, то е около 70 кг годишно.
Въз основа на това Saxo Bank заключава, че „през 2023 г. поне една страна в света ще реши да застане в а челните редици в борбата с изменението на климата и ще въведе по-високи данъци върху производството на месо от 2025 г., а до 2030 г. ще премахне напълно локалното производство производство на месо, разработване на технологии и производство на растителни аналози, което е по-хуманно и дава по-малко парникови емисии.“
