Историята е повече от банална. Северният бял носорог беше най-голямото сухоземно животно на планетата след слоновете. Младите и смели самци тежаха “само” 2-2,5 тона, а вече зрелите мъжки носорози са два пъти по-тежки.
Всеки от тях представляваше страховито създание с дължина до 4,5 метра. Размерите, дебелата кожена броня и дългият рог подсказваха, че лошото зрение и слух не са проблем за носорога, а за вас.
За жителите на Централна Африка е подвиг да се сдобият с бял носорог – дори метални оръжия трудно можеха да пробият кожата му. Освен това само мъжките са ценни: беззащитни млади самци и мирни женски обикаляха в стада от 10-15 индивида. В резултат на това има паритет: много от африканците мечтаеха да получат бял рог от носорог за себе си, но само най-безразсъдните се решаваха. И тогава европейците донесоха пушки на Черния континент и всичко тръгна надолу.
Един от най-надеждните начини да спасите носорог от бракониери е да отрежете рога му под упойка. Вярно е, че такива мъжки няма да могат да се състезават за женски с рогатите си другари.
За да бъдем честни, има опити да се спаси вида. През 1938 г. в Конго е създаден национален парк с цел защита на уникалните животни. След 30 години в него живеят 1300 индивида. В същото време властите в Уганда създават собствен национален парк с подобни задачи.
Но нестабилната политическа ситуация доведе до вълнения и граждански войни. Когато на правителствата не им беше до носорозите, бракониерите започнаха да ги отстрелват масово за собствено обогатяване. През 2008 г. последните диви северни носорози бяха убити, докато войната бушува в Конго. Подвидът е функционално изчезнал, вече не съществува в природата.
Но в зоологически градини в САЩ и Чешката република няколко бели носорози оцеляха. Специалисти се опитаха да ги размножават, но операцията е напълно неуспешна. Това се дължи на преклонната възраст на животните и тяхната родствена връзка. В крайна сметка хората признаха, че е невъзможно да се спаси подвидът и решиха да замразят генетичния материал на мъжките за по-добри времена.
Към 2019 г. от подвида останаха само две възрастни женски, които са на доизживяване в Конго. Дамите са под постоянна охрана от местните въоръжени сили. Те не са способни да дават потомство, но успяха да дадат няколко яйцеклетки, които да се използват в новата развъдна програма.
Ембриолозите се опитват да направят финт: да миксират яйцеклетките на северния и южния подвид, да ги оплодят и след това да трансплантират получения хибрид в женски южен бял носорог. Това няма да помогне за спасяването на подвида, но по този начин може да се спаси значителна част от техния генетичен материал, да се предотврати изчезването му.
Е, по-добре от нищо.
