Историята на най-жестоката престъпничка на 19 век
Скривайки се зад добри дела, тази жена отне живота на повече от 400 деца.
Амелия Дайър с право е наричана една от най-известните престъпници от викторианската епоха и е наричана “Канибалката от Рединг”. Какво доведе жената до такава жестокост и как нейните престъпления се отразиха на английското общество от онова време?
Коя е Амелия Дайър?
Амелия Дайър е родена в югозападна Англия през 1836 г. Семейството и е голямо – момичето има четирима братя и сестри. Вече тийнейджърка, Амелия трябва да порасне бързо: психическото заболяване на майка й се влошава поради тиф.
Момичето е принудено да се грижи за любим човек, който постепенно полудява. Криминалните психолози смятат, че това може да е оказало силно психологическо въздействие върху тийнейджърката.
Когато майка й починала, Дайър решава да живее отделно от семейството си. На 24 тя се омъжва за мъж с 35 години по-възрастен от нея. По същото време започва да учи за медицинска сестра, което и създава полезни контакти. Струва си да се отбележи, че работата в болница по онова време е почтена, но и изтощителна, а също и не особено платена. Затова Дайър измислила лесен начин да печели пари: тя решила да организира „детска ферма“.
Ферми за деца и “кървави” начини да се печелят пари от тях
По това време така се наричат приютите за жени, които раждат деца извън брака и за да избегнат срама и тормоза, дават бебетата си в специални домове. Там децата са обгрижвани, докато си търсят ново семейство. Възпитатели и медицински сестри са получавали пари от майките на тези деца за тяхната издръжка.
Но не всички се опитват да помогнат на децата да намерят нов дом. Има случаи, когато ги приемат, получават средства за тях, но не харчат почти нищо за бебетата: хранят ги малко, подлагат ги на глад, упояват ги с алкохол и опиум. Такива спестявания струват живота на много деца.
Какво се случва в приютите на Дайър?
Дайър отваря сиропиталище за бебета. Тя казвала на клиентите си, че ще осигури на децата пълна грижа и внимание, че ще имат образование и че ще попаднат в почтено семейство. Отначало всичко върви добре, но след това парите вече не са достатъчни и Дайър решава изобщо да не ги харчи за децата.
Тя се опитва по всякакъв начин да ускори смъртта им: оставя ги на улицата, не ги храни, не им дава да пият вода. В един момент толкова много бебета умират, че лекарят, който ги обявява за мъртви, заподозрял нещо нередно и се свързва с полицията. Обвинена в небрежност и смърт на деца, жената е осъдена на шест месеца тежък труд. Там психическата нестабилност на Дайър започва да се проявява.
След изтичане на срока на наказанието тя се върнала на работа в приюта, но станала още по-жестока към подопечните си: не ги изчаквала да умрат, а сама ги убивала.
И жената вече не се обаждала на лекаря, за да констатира смъртта им, а сама се отървавала от телата. Въпросите на родители, които променили решението си и искали децата си обратно, били постоянни, както и вниманието на полицията.
Дайър се позовава на психичните си проблеми и дори няколко пъти попада в психиатрична болница за принудително лечение. Но след изписването тя се върнала към черния си бизнес, но се опитала да се премести и да промени името си, за да отклони вниманието от себе си.
Между другото, Дайър има две деца. Една от дъщерите – Поли – помага на майка си да върши престъпления – да се отърве от телата на децата. Най-често те просто били хвърляни във водите на Темза. Търсенето на услугите на Дайър от нищо неподозиращите жени било огромно.
Как е заловена убийцата?
През март 1896 г., когато Дайър вече е на 63 години, във водата е открит пакет с тялото на момиче. Майка й я дала в “приюта” преди няколко дни. Започва разследване, Дайър е издирена поради факта, че върху тъканта, в която е увито тялото, има етикет с нейното име.
Когато полицията нахлува в къщата на Дайър, дори опитни служители на реда са шокирани. Установено е участието на жената в убийството на повече от 200 деца (съвременните експерти твърдят, че броят на убитите може да е 400).
Добрите хора в Англия са изумени от броя на смъртните случаи на деца, поставени на поточната смъртна линия в продължение на няколко десетилетия.
Дайър е арестувана. Тя признала само за едно убийство, останалите отрича. По време на процеса жителите на Лондон поискали тя да им бъде предадена, за да я линчуват. Дайър е осъден на смърт и екзекутирана през юни 1896 г. Тя отказва последна дума.
