През 1892 г. пръстови отпечатъци са използвани за първи път в Аржентина за разкриване на престъпление.
Животът в Аржентина през 19 век е бил значително различен от днешния. Страната излиза от кризата и половината от населението мигрира на други континенти в търсене на работа.
Междувременно Франсиска Рохас остава да живее в провинция Буенос Айрес, в родния си град Некочеа.
Франсиска и нейният съпруг Пончано Карабало водят доста скромен живот. Тази латиноамериканска двойка има две малки деца: шестгодишния Понсиано Ернесто и четиригодишната Фелиза.
Но четиричленното семейство има своите трудности.
27-годишната Франсиска не е доволна от приходите, които идват в дома й: съпругът й имал твърде малка заплата. Благоразумната млада жена не може да измисли нищо по-добро от това да намери утеха в друг мъж и така започва нейният краткотраен таен роман.
Всичко това е умело прикрито като щастлив семеен живот до един трагичен ден, който преобръща живота на 31-годишния Понсиано Карабало.
Убийство в къщата на Карабало на 29 юни 1892 г
В спокойния следобед на 29 юни 1892 г. Пончано, както всеки друг нормален работен ден, се появява на прага на дома си. Вътре е тихо, човекът почукал на вратата и чака някой да отвори.
Понсиано чука на вратата отново и отново, но нито жена му, нито децата му отговарят.
Трескаво мислейки какво се случва, Понсиано се обърнал към съседа си Рамон Веласкес, за да му помогне да влезе в къщата. След като разбили вратата, те успели да влязат, но това, което видели, било кошмарно.
Къщата на семейство Карабало е малко уютно жилище с много малко стаи. Щом прекрачва прага, Пончано видял любимата си жена Франсиска на вратата на детската стая.
Втурвайки се в спалнята, той видял мъртвите си деца да лежат на леглото.
Опитвайки се да осмисли ужасяващата сцена, разиграла се пред очите му, Понсеано изкрещял на единствения човек, който можел да му каже истината: съпругата му Франсиска, която все още диша.
Ревнив съпруг и подозрителен съсед
Очевидно атаката е била емоционално тежка за Франсиска. Виждайки съпруга си, тя изпада в истерия и веднага посочва с пръст най-неочаквания човек в стаята.
„Всичко е заради него! Рамон Веласкес!“ – Франсиска твърди, че съседът им е виновникът за това.
Сега мъжът, помогнал на съпруга й да влезе в къщата, става първият и дълго време единствен заподозрян за двете убийства. Според показанията на Франсиска, Рамон искал романтична връзка, но когато Франсиска отказала, той заплашил да навреди на семейството й.
Изявленията на жената убедили полицията да арестува Веласкес. Хората, които го познават лично, обаче отричат думите на Франсиска. Веласкес имал добра репутация и в семейния му живот няма пукнатини, за разлика от семейство Карабало.
Тогава Франсиска променя историята си. Демонстрирайки гнева, от който е обладана, тя обвинява съпруга си, че е наредил на съседа да й отнеме децата.
Твърди се, че Понсеано разбрал за аферата й и от ревност или гняв направил всичко възможно да я раздели от децата й.
Каквато и да е истината, тя поставя Рамон Веласкес в трудна позиция.
Неочакван обрат на събитията
През 19-ти век все още е имало „определена практика“ да се накарат заподозрените да дадат правилната информация. Същото е приложено и към Рамон. Показанията му обаче останали непроменени през целия разпит и той многократно отрича да има връзка с убийствата.
Ситуацията започва да се променя веднага щом се появяват свидетели. Оказва се, че по време на убийството Рамон Веласкес е бил със свои приятели. Убедителното алиби доказва невинността му. Сега, когато в полицията няма улики или други заподозрени, те са объркани.
В града пристига опитният инспектор Едуардо Алварес
Опитният инспектор незабавно открива всички доказателства, включително оръжия с остриета, които местната полиция не могла да открие.
Когато прочита медицинския доклад на Франсиска, той открива най-стряскащата част от нейната история.
Тя твърди, че и тя е жертва на насилника, но в ареста няма сериозно пострадали. Друго важно откритие е, че по време на убийството къщата е била заключена отвътре.
Следващото доказателство, което привлякло вниманието на инспектора, било тъмнокафяво петно на вратата на спалнята. Приличало му на пръстов отпечатък. Без да променя това изключително важно доказателство, Алварес нарежда част от вратата да бъде премахната незабавно за по-нататъшно проучване.
В онези дни използването на пръстови отпечатъци за разкриване на престъпления е съвсем ново явление. Затова инспекторът изпраща доказателствата и пръстовите отпечатъци на Франциска в Ла Плата за анализ. Там неговият приятел и ментор Хуан Вучетич създава първата в света работеща база данни с пръстови отпечатъци.
Инспекторът е сигурен, че ако отпечатъците съвпаднат с тези на Франсиска, лъжата й ще стане явна. Това наистина се оказва вярно. Пръстовите отпечатъци съвпадат и Франциска признава за престъплението срещу децата си.
„Страхувах се, че Пончано ще ми отнеме сина и дъщеря ми!“ — повтаря Франсиска отново и отново. Но никой не повярвал на истеричната жена.
По-късно се оказало, че всъщност тя е извършила това престъпление, за да се омъжи по-късно за “своя приятел”, който (както се оказва) просто не обича деца.
Франсиска Рохас е осъдена на 20 септември 1894 г.
В Аржентина пръстовите отпечатъци стават официален метод за разрешаване на криминални разследвания през 1902 г., след като случаят се оказва успешно решен.
Други държави скоро последват този пример.
