Историята на Лудия Сам ДеСтефано
Бандитът Сам Де Стефано бил толкова кръвожаден и неадекватен, че му отказали да го приемат в мафиотско семейство, където неадекватността и жестокостта са задължителни качества при кандидатстване за работа.
Работил е за Чикагския Филиал, престъпна група, ръководена от Ал Капоне през 20-те години на миналия век. Де Стефано е наричан Лудия шапкар, клоунът на престъпния свят. Смятали го за луд и дори сатанист. Твърди се, че неговите поддръжници са гледали как Лудият Сам се моли на дявола в трудни моменти, а след това да се търкаля на пода с пяна на устата и да вика: „Аз съм твой слуга, заповядай ми!“
Както и да е, но Де Стефано продължил да прави пари. В началото на 30-те години на миналия век Сам, който тогава бил на около 20 години, успешно ограбил банка. С откраднатите пари си купил къща с 24 апартамента и ги отдал под наем. Вярно, от обира до покупката минали почти 20 години, повечето от които прекарал в затвора, включително и за банков обир.
Той харчел по-голямата част от доходите си за “смазване” на правилните хора: полицаи, съдии, политици. И в същото време не спирал престъпната си дейност, която също му носила доходи.
Де Стефано придобива необходимите връзки и скоро нямало проблем в Чикаго, който да не може да разреши.
Ченгетата знаели тарифите на Де Стефано наизуст: 1500 долара за нападение и побой, 800 долара за кражба. Тоест, ако хванат крадец, те дори не отивали в полицейския участък, а карали престъпника до къщата на Де Стефано, където получавали своите 800 долара и след това се правели, че не са виждали нищо. Де Стефано винаги бил добре дошъл и в съда. Сам можел да плати гаранция за някой дребен мафиот, да подкупи прокурора. Веднъж срещу 20 000 долара от Лудия шапкар, човек, чиято вина за убийството е доказана, получил оправдателна присъда.
Сам винаги е бил в партньорство с мафията. Той бил полезен на доновете, но те се страхували да го приемат в семейството. Основната задача на Дона е да успокои мръсниците, включени в семейството, като по този начин предпази семейството от разпадане. С влизането в семейството на Сам тази задача станала невъзможна.
С едната ръка спасявал бандитите, с другата ги спонсорирал. Ако една банда се нуждаела от пари, за да ограби банка, тя отивала при Де Стефано. В края на 50-те Сам бил най-големият лихвар в Чикаго. При него идвали както влиятелни хора, така и дребни разбойници. Обикновено бандитът давал пари при лихва 20-25%. А той обичал да не му връщат парите. За него не било трудно да намери кредитополучателя с връзките си, но какво удоволствие било за него да избива дългове.
Има легенди за жестокостта му в подземния свят. Веднъж той хладнокръвно убил собствения си брат Майкъл, когато шефът му намекнал, че пристрастеността на брат му към наркотиците рано или късно ще го принуди да предаде престъпните си партньори.
За тези, които не можели да върнат дълг, Де Стефано имал тъмница за мъчения. Веднъж Де Стефано бил ограбен с 25 000 долара от собствения си колектор Питър Капелети. Крадецът, който краде от крадеца, бил заловен и бит няколко дни, гаврили се с него по всякакъв начин в мазето на ресторанта. След това Де Стефано поканил своите приятели бандити, някои влиятелни хора в Чикаго и съпругата на Капелети на парти в този ресторант. В края на вечерта Шапкарят произнесъл реч за това колко долно се е държал Капелети и каква удивителна щедрост е показал самият Де Стефано, като не го е убил. Накрая героят на събитието, бит и съблечен гол, бил изнесен в залата и хвърлен на масата пред жена му, която Де Стефано принудил незабавно да върне 25 000 долара. Според някои източници на масата присъствали и други членове на седморката Капелети, на които Дестефано наредил да уринират върху нещастния колектор.
В края на 50-те години ФБР се опита да вербува Лудия Сам.
Директорът на ФБР Хувър наредил да се търсят гангстери, готови да работи като информатори в замяна на помилване. Агенти дошли в дома му и казали, че имат доказателства, които го свързват с убийство. Сам се обадил на жена си и трите си деца. Когато семейството се събрало, той започнал да им крещи: “Тези двама господа са агенти на ФБР. Те ме обвиняват в убийство. Викам към Господ на небето! Господи, ако съм виновен, слез на земята и порази с рак техните очи“, като сочил семейството си. Агентите на ФБР били изумени от неадекватността на Де Стефано, но известно време не спирали да се опитват да го убедят в сътрудничество с правителството. Агентът, който работил с него, прави следния портрет на престъпника:
Лудият Сам ДеСтефано е най-жестокият убиец и мъчител в историята на Чикаго. Той беше арогантен и самонадеян садистичен бандит от най-висш клас, отговорен за десетки убийства, почти всички от които е извършил със собствените си ръце.
Освен това маниакът страдал от нарцисизъм. Навсякъде в имението му имало огледала. Той посвещавал свободното си време да се гледа в огледалата. Де Стефано също така имал президентски амбиции и много съжалявал, че затворническото минало му пречи да се кандидатира.
През 1963 г. Де Стефано, брат му Марио и двама мафиоти убиват човек. След 10 години един от мафиотите става информатор и разказва за това убийство, а останалите убийци също са арестувани. Лудият Сам на процеса се държи по обичайния начин – като шут, който си е загубил ума. Той отказал адвокат, пристигал по пижама или го носили на носилка.
Марио и друг колега по убийството осъзнали, че със Сам няма да видят снизхождение от съда, така че те убили 63-годишния бандит през 1973 г. Убит без тормоз и дълги прелюдии. Те просто го простреляли два пъти в гаража на къщата му и го оставили да кърви.
